Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Бел ами влиза в Малък градски театър Зад канала

  30 Март 2016 712 видяна
(2 гласа)

„Искаш ли да чуеш как бие сърцето ми?"

Как бие сърцето на Бел ами, за какво бие то? Какви са неговите стремежи, амбиции, въжделения? Един нов прочит на старата Мопасанова история на сцената на Малък градски театър „Зад канала".

На 26 март се състоя премиерата на „Бел ами" от Юрий Дачев по едноименната книга на Ги дьо Мопасан. Малък градски театър е мястото, където любителите на класиката и театралното изкуство могат да се насладят на новата интерпретация. Но защо „Бел ами", защо сега? Сега се застъпват театралните прочити на класиката, а Мопасан е прекрасен писател, „смазващо актуален", казва драматургът Дачев относно новия си проект. Той разкрива взаимоотношенията, амбициите, характерите на хората в едни мътни времена.

Режисьорът на двучасовия спектакъл е Бина Харалампиева. Сценографията и костюмите са дело на Петя Стойкова, а музиката е на Асен Аврамов. Познатият екип от постановките „Дориан Грей", „Пансион за кучета", „Дама пика", „Салон за плач" и др.

На една сцена се събират и двама големи актьори, „талантливи, луди и свестни хора" по думите на Харалампиева – Калин Врачански и Герасим Георгиев – Геро. В ролите на класическото произведение ще видим още Петър Калчев, Луиза Григорова, Василена Атанасова, Алиса Атанасова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Владимир Димитров.

Ги дьо Мопасан публикува романа си „Бел ами" през 1885 г. Френският писател, майстор на късия разказ, рисува картината на обществото на 19 век, парижкия елит със своята безскрупулност и студенина, но той насочва вниманието ни и към личното – към несъвършенството на човека. Именно това се опитва да пресъздаде Юрий Дачев в своята драматургия – личната неутолима и „пареща" жажда на всеки от персонажите – жажда за власт, за признание, за ласки, за разкош. Жажди, които се кръстосват пред погледите ни.

Дачев запазва всички основни събития от книгата. Героите преминават от сцена в сцена динамично, с лекота, репликите са едновременно сериозни и забавни, оригинални и плод на импровизация. Сценичното действие е закодирано в диалозите. Характерите са извадени от повестрованието и са поставени на сцената – да говорят сами за себе си.

„Бел ами" проследява историята на провинциалния младеж Жорж Дюроа, който от обикновен репортер се издига до депутат, но не чрез собствените си възможности, а благодарение на външността и силата си да въздейства върху жените. Изкачването по стълбицата на общественото положение с помощта на прелъстяването и разпадът на нравите са основните мотиви, върху които е изградена творбата. Успехът и сексът – двете движещи сили в света, в който живеем.

„Темата за властта, за промяната – това е, което ме интересува" – разкрива Бина Харалампиева. В пиесата Жорж Дюроа е добро момче, но светът го превръща в онова, което е – „симпатичното чудовище" на финала. „Нашият Жорж се влюбва, привързва се, обмисля", но той се променя. Обществото, хората около него, неговата собствена жажда за успех и лукс го променят. Красивият Дюроа с хубавите мустаци се възползва от сантименталността и романтичните представи на жените с техните стремежи, за да реализира своите. И го постига.

Постановката интерпретира ситуациите от романа и ни ги поднася ефектно, с лек хумор и удоволствието на своите автори.

А ние се питаме как ли бие сърцето на Бел ами.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани