Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Лив Щайн - пиесата на търсещия човек

  05 Октомври 2015 592 видяна
(4 гласа)

Ако съвременният човек нямаше възможността да се огледа в изкуството, дали би видял руините на собствения си живот? Всички липси, амбиции, въжделения? Дали щеше да намери по-провокиращо огледало, в което да открие истината за себе си? За щастие, изкуството е тук – силно, интуитивно и обновяващо се.

На 2 октомври пиесата „Лив Щайн" се роди на сцената на Малък градски театър „Зад канала" и постави началото на поредица силни представления, които очакват да бъдат гледани. Една психологично-реалистична постановка на режисьора Крис Шарков с участието на Анастасия Лютова, Весела Бабинова, Пенко Господинов, Василена Атанасова и Луиза Григорова, напомняща на европейска буржоазна драма от миналия век.

Чавдар Гюзелев е създателят на зрелищната сценография, а музиката, която си кореспондира с емоционалността и напрежението в добрата актьорска игра, е на Асен Аврамов. Пиесата е написана през 2008 г. от немската романистка и режисьорка с грузински корени Нино Харатишвили и е поставяна в Германия, Грузия, Русия и на други места в Европа. На 32 години Хартишвили вече е носителка на множество литературни награди в Германия, а през последните години творбите й се превръщат в безспорен международен хит.

Младият режисьор Крис Шарков веднага е бил привлечен от творбата. Прозата на Харатишвили доближава традицията и драматургията на 20 в., а атмосферата на пиесата ни отпраща към скандинавския поглед върху отношенията. „Прилича на много филми, сред които „Теорема" на Пазолини." Но най-силен паралел Шарков прави с „Есенна соната" на Ингмар Бергман.

Историята разказва живота на пианистката Лив Щайн – преуспяла в музикалната си кариера, но пропиляла личния си живот жена, изгубила сина си и изправена пред най-голямото предизвикателство – изборът да се промениш. Един ден в дома й се прокрадва лъч светлина – младата и талантлива Лоре, която твърди, че е познавала сина й. Момичето иска да получава уроци по пиано, а в замяна предлага единственото, което представлява интерес за съкрушената майка – своите разкази. Но тази сделка променя не само живота на Лив, а и на всички действащи лица – мъжът, с когото е разведена – Емил Щайн, сегашната му жена Хелене, както и мениджърката Симоне. И следва цял поток от опустошителни процеси, падения и заблуди.

„Това е привидно семейна постановка, но само привидно" – разкрива Шарков. – „Има привидно консервативни форми. Уж са реалистични неща, житейски ситуации, но се минава отвъд това, търси се метафизичното."

Лив Щайн е човек на изкуството, който търси своята идентичност, търси смисъла, търси начин да се справи с неутолимите си липси. Тя е една Ниоба, дръзнала да се възгордее със своите успехи и получила възмездие. Останала самотна, страдаща, студена като камък – просто сянка, която трябва да се върне към живота. Тя ще преброди илюзии и истини, за да стигне до осъзнаването, да осмисли ценностите и да продължи напред.

„Лив Щайн" е история за атрофиралия човек, вкопчен в успеха като единствена спасителна връв и надежда. Човекът, който със съзнателните си изброи и горделивост води до деградацията не само на своята личност, но и тази на своите деца и близки. Но това е също и история за човека на изкуството, белязан да бъде различен, да търси непрестанно баланса между личния и професионалния живот, да бъде отдаден на своето творчество.

Нино Харатишвили ни кара да се замислим за изборите, които правим, за човешкото в нас, добротата, съзидателната силна на любовта, за живота, който е като музиката. В него не трябва да има само от сериозността, мрачния трагизъм и демоничност на Рахманинов, но също и Бетовен, Шопен, а защо не и прочувствения Равел.

Наситена с много интимност, драматизъм, болка и разруха, без да подминаваме талантливото актьорско изпълнение и щипката премерен хумор, „Лив Щайн" е пиеса, която въздейства, провокира. Отблъсква те със своя реализъм, порочност и жестокост, привлича те със своята сила, психологичност и откровение. Тя е като огледало, в което да надникнеш, за да потърсиш себе си. И по-добре да не се видиш в него.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани