Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Шекспир и неговият Крал Лир

  08 Януари 2015 1531 видяна
(3 гласа)

Уилям Шекспир или „националният поет на Англия" се ражда на 26.04.1564 г. и умира на 51 години през 1616 г. Той е един от най-великите поети и драматурзи. Твори по времето на английския ренесанс и написва 38 пиеси, 154 сонета, две дълги поеми и няколко по-кратки. Някои от най-известните му комедии са „Комедия от грешки", „Сън в лятна нощ", „Укротяване на опърничавата", „Много шум за нищо" и др. Прочут е и със своите трагедии: „Антоний и Клеопатра", „Хамлет", „Отело", „Макбет", „Крал Лир" и други.

Това, че първо пише комедии, а после се задълбочава в трагедиите не означава, че преминава през някакъв прелом от оптимизъм в песимизъм. Всъщност той е художник-реалист и вижда и двете страни на действителността. Между 1585 и 1592 започва кариера като актьор, драматург и собственик на театрална трупа, наречена Lord Chamberlain's Men, после King's Men.

На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има 4 деца.

През 1623 г. излиза първото фолио, сбирка на Шекспирови пиеси, подготвена от неговите колеги Джон Хеминг и Хенри Кондел. Включва всички Шекспирови пиеси, с изключение на „Перикъл", „Двамата знатни сродници" и изгубените драми „Карденио" и „Победоносни усилия на любовта".

Интересното при твоческата дейност на Шекспир е, че обикновено взима действието наготово и създава един характер, който е до известна степен в разрез с действието. Вижда трагичния принцип като едно вътрешно раздвоение между характера и преживяванията, наложени отвън. Това, което е от най-голямо значение, е какво става вътре, в душата на героя. Акцентът пада не само върху самото действие, а и върху неговите мотиви, начин на мислене и логика. Разсъждението се оставя на зрителя.

Една от най-великите Шекспирови трагедии – „Крал Лир"

Спорно е да се каже кога точно е написана трагедията, но се смята, че годината е 1605. Първоначално творбата се е казвала „Историята на Крал Лир". Поетът внимателно наблюдава своето всекидневие и навлиза под повърхоността, за да разбере и за да види покварата на своето време. Шекспир ни показва истинското лице, което стои зад „веселата стара Англия", а именно потъпкването на човека, на неговото достoйнсто и съвест.

Действащи лица в трагедията са Лир – крал на Британия, Граф Кент, Граф Глостър, Едгар (син на Глостър), Едмънд (извънбрачен син на Глостър), дъщерите на Лир – Гонерил, Ригън и Корделия и др.

Крал Лир е стар, но не и престарял, владетел. През годините винаги е бил припрян, „разсърден дракон" и сякаш никога незнаещ какво иска. Тези му качества проличават в момента, в който започва да дели кралството, и по-точно след отговора на най-малката и най-любимата му дъщеря – Корделия. Това спречкване с дъщеря му го изпраща в дълбоките води на човешките страдания. И въпреки това не е показан като безмилостен и жесток деспот.

След по-различната от плануваното подялба на царството и лишаването си от власт, Лир бива пренебрегнат от другите си две дъщери – Гонерил и Ригън. За тях той се превръща в ненужен и капризен старец. Много бързо в творбата се разбира какви хищници всъщност са двете сестри.

Истинска вяра в своя крал показва Кент. При подялбата на царството именно той се опитва да вразуми Лир, но това не му носи нищо добро. Бива изгонен от владетеля на Британия. Въпреки това, Кент се връща да служи не на своя цар, а на човека, като прост слуга.

Всеизвестен факт е, че Шекспир обрисува шутовете с любов. Тe казват най-големите истини в творбите му, и то без да скрият каквото и да било, директно в очите на човека. Шутът в „Крал Лир" не е по-различен. Чрез песничките и думичките си дава преценка за хората наоколо. По този начин подтиква краля към същите преценки. Шутът се прави на смешник, но всъщност е най-големият мъдрец.

Важен е и образът на бурята. След като Лир разбира какво е сторил, колко жестоко е измамен от най-близките си и колко безпомощен е вече, безмилостната буря бушува не само навън, в природата, но и в душата му. В неговата, в тази на Кент, Едгар и шута.

В творбата, паралелно с историята за Лир, върви и друга линия: Глостър – Едгар – Едмънд. Глостър наподобява своя крал. Прекалено е самоуверен и самодоволен, за да разбере какво в действителност се случва около него. Едмънд е типичният герой, неспиращ се пред нищо до достигане на целите си. Без никакво съмнение, той е най-хитрият от всички. Никакви престъпления не могат да го уплашат или да го спрат. Едгар е пълната противоположност. Въпреки, че съдбата го наказва жестоко, той не скланя глава и не губи ориентация. Носи идеята за борба и оптимизъм. Никога не губи надеждата си. Единственият път, когато се чувства слаб, е когато се среща с ослепения си баща. Но пак устоява на удара на съдбата и продължава. Така Едгар получава още по-важна задача в сюжета на творбата. Той трябва да улесни по някакъв начин прозрението на крал Лир.

Друга важна тема е тази за лудостта. Лир наистина ли обезумява? Всъщност Лир е бил луд преди, когато е управлявал, когато, според хората, е бил здрав. А сега, в своята лудост, Лир израства като нравствена личност и мъдрец. Неговата лудост и страдания му отварят очите.

История за прехода на един крал от владетел в човек. История за надеждата, че след лошото ще дойде хубавото и в света ще останат слънчеви хора.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани