Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Бертолт Брехт - средина между отчужденост и отдаденост

  18 Ноември 2014 518 видяна
(6 гласа)

Поет, на първо място, забележителен белетрист, гениален драматург. Брехт е болнаво дете, чийто спартански начин на живот в самия му край може да се опише с набор на част от притежанията му: износено кепе, недобре подстригана коса, очила, стара пишеща машина, няколко книги.

Мисълта за създаване на театър съпътства поета още от времето, когато живее в Аугсбург. Роден през 1898 година на 10-ти февруари в семейството на книжен фабрикант, Ойген Бретхолт Фридрих, Брехт носи таланта в себе си. Като дете посещава народно училище, но често отсъства, поради вродено сърдечно-съдово заболяване и наличие на лицеви тикове. Може би това е причината, довела до желанието му да следва медицина в Мюнхен.

След приключването на Първата световна война, в която той взима участие, поетът се отдава изцяло на театъра и литературата. На крехка двадесетгодишна възраст поставя пиесата си „Барабанен бой в нощта" в Мюнхен. След като през 1922 година е отличен с литературното отличие „Хайнрих фон Клайст" заминава за Берлин, където започва кариера на драматург в „Дойче театър". Изразът му на сцената почива на принципа: познатото и ясното да бъде представено така, че да предизвика любопитство и учудване.

Не след дълго Брехт успява да осъществи мечтата си за създаване на собствен театър - „епическият театър" като основният принцип, който е заложен в работата и в постановките му, е така наречената техника "ефектът на отчуждението". Най-значимата му постановка носи името „Опера за три гроша" (1928) и е осъществена съвместно с неговата съпруга - актрисата Хелене Вайгел. В началото Брехт е силно повлиян от експресионизма, но по-късно успява да развие своя собствена уникална визия за начина си на работа. Той ненавижда драмата и опитите на колегите му да привлекат и „задушат" зрителите във водовъртеж от емоции.

За него е крайно погрешна представата, че наблюдателят трябва да се идентифицира, т.е. да се „слее" с основните персонажи, и по този начин да изпадне в пълна самозаблуда. Това би довело единствено до чувство на ужас и съжаление, което в крайна сметка предизвиква емоционален катарзис.

Брехт не иска неговата публика да изпитва подобни емоции, затова в своя "епически театър" налага една проста и ясна максима: тази за рационално наблюдаващия зрител (или гореспоменатия „ефект на отчуждението"). Зрителят, който не се отъждествява емоционално с героите, а гледа критически върху действието на сцената и рационално разсъждава и анализира случващото се. Драматургът е решен да унищожи театралната илюзия, формираща становището, че постановката трябва да предизвиква транс състояние у зрителите. Той иска осъзната, трезво мислеща публика, която да разпознае експлоатацията и социалната несправедливост вътре в театъра, но само за да може да я открие и поправи навън. Защото едничката му цел почива на желанието да напомни на зрителя, че пиесата е представяне на реалността, а не самата реалност.

С времето у Брехт се поражда едно ново желание - да стане сценарист. За целта се мести в Холивуд. Политическите му убеждения обаче спъват развитието му. Увлечението му по комунистическата идеология първо го прогонва в Дания, където пише „Животът на Галилей" и прочутите си „Свендборгски стихотворение", а след това, по време на престоя си в Щатите, е набеден за комунист. Трудно се спасява от затвора. Първоначално творбите му биват изгаряни в родината му, но след завръщането си в Германия създава световноизвестния театър „Берлинер ансамбъл". Умира млад, на 57-годишна възраст, в разцвета на силите си. Казват, че сам определил мястото, на което да бъде погребан - до своя учител по диалектика - философа Хегел.

През всичките тези години Брехт не спира да пише стихове. Сякаш в противовес на буржоазния си произход, неговото творчество силно набляга на антибуржоазния стилистически похват. Уличните балади са неизменна част от поетиката му. Повлиян е силно от Рембо и Киплинг, но с времето открива своя собствен уникален изказ. В основата му залягат разбиранията и ценностите, наложени от Германската демократична република. Малко известен факт е, че Брехт пише и проза. В разказите си авторът влага част от опита, ерудицията, ценностите и философските си разбирания, придобити с течение на годините.

Творчеството, влиянието и самата личност на Брехт са толкова доминиращи за неговото време, че го поставят между хората, останали както в немската, така и в световната литература. Дори терминът „брехтов" се използва от редица критици, когато описват похвати, свързани със стила и методиката на драматурга. Не случайно в родния му град има основана литературна награда, носеща неговото име.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани