Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Арлекин и театралното изкуство пантомима

  26 Октомври 2014 472 видяна
(2 гласа)

Театралното изкуство пантомима е очаровало зрителя още в древността. То имало за цел да представи част от дадено комедийно произведение, с което да забавлява своята публика. Самата дума идва от гръцкото „pantomimos", което може да бъде преведено като „подражаващ на всичко". В Древна Гърция групата на мимовете първоначално имитирала всички хора, които я заобикалят. Интерпретацията им била съпроводена от инструментална музика, като най-често ползваният инструмент в нея била флейтата. Те пресъздавали дадена история чрез движението на телата си, без да говорят. С времето изкуството се разпространило и в Рим. Подобно на театъра то се концентрирало основно върху два жанра – трагедия и комедия.

През Средновековието пантомимата продължава да се представя на различни фестивали. В Англия например тя била пряко обвързана с местния фолклор и включвала популярните за периода сценични боеве, придружени с груби шеги. Силно отражение върху развитието на публичната игра оказал появилият се в Италия театрален стил, известен като „Commedia de'll arte". В него група творци пътуват по света и представят своите постановки. Те импровизирали като разказвали комични истории, в които всеки път променяли ролята на главния герой, в зависимост от мястото, на което се изпълнява представлението.

От 18 в. нататък основна фигура в играта на мимовете става Арлекин, а сюжетът на произведението остава непроменен за период от 150 години. В него клоунът изиграва ролята на веселия, наивен и мързелив слуга, който много често, заради вътрешните си инстинкти, попада в комични ситуации. Воден от любовния си трепет, той е преследван от бащата на своята избраница. Цялата обстановка е представена по един силно въздействащ начин, който увлича зрителя в света на влюбения клоун.

С времето нямото изкуство обогатява методите си и става все по-привлекателно и интересно за публиката. До 1800 г. най-често показваните истории били взаимствани от европейски и детски приказки или от класически английски литературни произведения. През периода започва да се налага стилът, известен днес като „арлекинада", в който първоначално мимът представял своят танц, а по-късно бил добавен към него и диалог. Със своето очарование клоунът в постановката успявал да спечели усмивката и на най-мрачния зрител.

В миналото мимовете изнасяли представленията си по време на големи празници като Великден, Коледа или Нова година. Тогава залите се пълнели с трепетни посетители, които с нетърпение очаквали да се откъснат от ежедневието си и да се посмеят на воля с играта на актьорите. Най-често били пресъздавани приказките за Пепеляшка, Аладин, Джак и бобеното стъбло. Сюжетите следвали разкази на писатели като Шарл Перо, Йозев Якобс, Ханс Кристиян Андерсен и Братя Грим. Въпреки че театралната игра се базирала върху истории, предназначени за деца, на постановките им присъствали хора от всякаква възраст. Пантомимичното изкуство печелело все повече почитатели в Западна Европа. С времето хората започнали да посещават постановките на актьорите не само по големи празници, но и в обикновени делници.

Развитието на техниката по света позволило на мимичните герои да представят своите творби на по-голяма аудитория. Пантомимата навлиза в киното в началото на 20 в. Тъй като през този период заснемането на филми не било много добре развито, актьорите трябвало да разиграят своя скеч в един кратък интервал от време. Това често ги принуждавало да съкращават голяма част от играта си, за да могат да се вместят в определените за тях минути. Едни от първите комици на нямото кино са Чарли Чаплин, Харолд Лойд и Бъстър Кийтън.

Чарлс Спенсър Чаплин (истинското име на Чарли Чаплин) успява да стане екранен любимец на зрителите с ролята си на скитник. С очарователния образ на бедния човек, който опитва да оцелее в един враждебен свят, Чаплин печели любовта на множество почитатели. Днес той се нарежда до едни от най-важните фигури в историята на филмовата индустрия. Едни от най-популярните ленти с негово участие са „Детето", „Жената в Париж", „Циркът", „Светлините на града", „Великият диктатор" и „Кралят в Ню Йорк".

Пантомимичното изкуство привлича много почитатели и днес, в ерата на новите технологии, които залагат на все по-реалистични изображения. Мимовете пленяват зрителя с прецизното си изпълнение и езика на тялото, който понякога може да бъде по-въздействащ от стотици думи.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани