Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Ивайло Захариев: Не съм искал да бъда нищо друго освен актьор

  14 Юли 2014 811 видяна
(9 гласа)

Ивайло Захариев е едно от най-популярните лица на родния телевизионен екран в последните години. Звездата му пред българската публика изгря с ролята на ченгето под прикритие Мартин Христов в най-гледания криминален сериал у нас.

Ивайло е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов, но какъв е искал да стане като малък, с какво не се разделя, в какво вярва и какво го вдъхновява, разберете от самия него.

Цветилена Симеонова (Spisanie.to): Кой е най-големият успех на Ивайло Захариев?

Ивайло Захариев: Тепърва предстои! Останете на линия, за да го видите (смее се).

Spisanie.to: Какъв сте мечтали да станете като малък?

Ивайло Захариев: Спомням си, че исках да бъда Робин Худ. Палеше ме идеята да съм разбойник, бунтар, но с добро сърце и в името на благородна кауза. Относно професионалното ми развитие обаче, никога не съм искал да бъда нищо друго освен актьор.

Spisanie.to: Коя е ролята, за която най-често се сещате?

Ивайло Захариев: Настоящата. Ежедневието ми е доста динамично и изисква от мен да се съсредоточа върху ролята, която е на дневен ред. Точно в момента това е Рики Рома от постановката „Агенти", която излезе на 10-ти юни в Шуменския театър. Героят ми е брокер на недвижими имоти - амбициозен почти до нахалство, обаятелен и опитен, изключително уверен и без капка съмнение в успеха си. Интересно ми е да го сравнявам и с образа на Лазар, който изпълнявам в „Железният светилник" на Търновския театър. Той също е борбен и нахъсан, но усилията му са насочени за благородна кауза, а не за пари. Изтъкан е от добродетели и е малко наивен.

Spisanie.to: Кое е най-важното нещо в живота на един актьор?

Ивайло Захариев: Чисто професионално за човек, който гради образи, е много важно да познава човешката душа, да е импулсивен и, разбира се, да има добра памет.

Spisanie.to: Смятате ли, че театралното образование понякога пречи пред камерата?

Ивайло Захариев: Смятам, че за да си добър пред камера не е нужно прекалено задълбаване в обучение. По-важното е човек да започне да практикува от рано онова, което учи. Няма по-добър учител от опита.

Spisanie.to: Играете в постановката "Агенти", в която участват познатите ни лица от "Под прикритие". Каква е разликата между това да снимате сериала и да представяте театралната постановка?

Ивайло Захариев: По принцип изграждането на образ в театъра е коренно различно от работата по сериала. Хубавото в театъра е, че всяко представление е различно от предишното и можем да творим и взаимно да се наслаждаваме на творчеството си. В сериала всичко е изчислено и програмирано и няма място за импровизации.
Разликата в работата с колегите е, че за сериала ни викат за конкретни сцени, които снимаме за кратко, а във времето между снимките си общуваме. Точно в такива моменти на чакане се сближихме и се събрахме да направим постановката. Просто ни харесва да работим заедно и да си общуваме. Когато сме на представление нямаме време за приказки, но пък турнетата ни дават възможност да пътуваме заедно и това се оказва доста забавно.

Spisanie.to: Колко голям се чувствате на сцената?

Ивайло Захариев: На сцената приемам самочувствието на персонажа, който играя. Приемам за себе си само аплодисментите накрая, които за всеки актьор са много сладки.

Spisanie.to: Кои са онези качества, които намирате в чуждите актьори, които би Ви се искало да видите и в българските?

Ивайло Захариев: Не деля актьорите на български и чужди. Всеки актьор, точно както и всеки човек, има своите качества и недостатъци. Голяма част от колегите, на които се възхищавам най-много, са именно българи.

Spisanie.to: Може ли човек да се издържа с театър в България?

Ивайло Захариев: Трудно. Щатните актьори в театрите получават смешни заплати. Ако искаш да преживяваш, трябва да търсиш и външни проекти, но тогава напасването на програмите е кошмарно. Като цяло не е достатъчен приходът, който човек може да си докара от представления – в театър или на свободна практика, но за това пък киното и телевизията дават повече възможности.

Spisanie.to: Какво Ви вдъхновява?

Ивайло Захариев: Добре написаната драматургия или сценарий, както и работата с опитни колеги.

Spisanie.to: Кое е нещото, с което никога не се разделяте в ежедневието си?

Ивайло Захариев: Доброто настроение. Наскоро забелязах, че съм весел и удовлетворен в много голяма част от времето си. Участвах в една дискусия, свързана с депресията, и установих, че никога не съм се чувствал депресиран!

Spisanie.to: В какво вярвате?

Ивайло Захариев: В Господ Бог Исус Христос. Много хора смятат християнството за средство за контрол и ограничение на хората. Това всъщност е някаква религия, която е базирана на Христовото учение, но всъщност е доста далеч от Бог. Моята вяра ме освобождава от ограниченията на света и ме окрилява. Противно и на схващането, че християнството проповядва някаква предначертаност и обреченост, аз вярвам, че всеки е отговорен за своята съдба и каквото сам си надробиш, това ще сърбаш... или каквото посееш, това ще жънеш. Вярвам в силата на молитвата и прошката.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани