Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Античният театър - безсмъртната архитектура на цивилизацията

  01 Юли 2014 360 видяна
(3 гласа)

Част от Стария град на Пловдив е една от най-големите културни и исторически забележителности, с които се гордее България - Античният театър. Той е съществена част от най-важните архитектурни наследства на човешката цивилизация, които осъществяват връзката ни с миналите времена, старите култури и несъществуващите вече цивилизации.

Театърът е построен в полукръг между Таксим тепе и Джамбаз тепе през втори век по времето на император Марк Улпий Траян и е бил една от най-значимите обществени сгради по онова време. Той е издигнат на мястото на храм на тракийска богиня.

Първоначално театрите са били дървени, а по-късно са станали каменни или мраморни постройки, някои от тях като Античния театър - особено красиви. За зрителите той има изградени 28 концентрични реда мраморни седалки, които обграждат сцената (наричана от древните гърци орхестра), която има формата на подкова. Сценичната площадка с фасада откъм орхестрата, декорирана с йонийска колонада от мрамор, е увенчана от триъгълни фронтони. От центъра на сцената започва подземен проход, който преминава под постройката и излиза извън сградата.

Любопитно е, че се смята, че някога Античният театър е бил използван и за част от зрелищните борби с животни, така характерни за античното време. За това свидетелстват специфични особености в конструкцията му - следи от обезопасителни съоръжения пред стълбищата и първия ред на зрителната площадка.

Патрон на театралното изкуство, според древногръцката митология, е бог Дионис - богът на виното, на забавлението, на умиращата и възраждащата се отново природа. Всъщност древните гърци са тези, които превръщат театъра в изкуство. Актьорите, които са изнасяли представления в тези театри, включително и на нашия, са били само мъже, като е трябвало те да имат добра дикция, да умеят да танцуват и да бъдат пластични. Костюмите им са били пищни и в ярки цветове, които са били отражение на различната социална принадлежност. Характерни са били и маските, с които са се покривали лицето и главата на актьорите и които са се използвали за изразяване на различни емоции - от страдание до щастие. Те са имали функция и за увеличаване на звука на гласа, така че героите да могат да бъдат чувани от цялата публика. С цел по-добра видимост са се носили и котурни - високи 20-25 см обувки, приличащи на малки кокили, които биха затруднили движението дори и на най-опитната с обувките на ток дама в наше време.

Днес Античният театър в Пловдив продължава да се използва за развитието на културния живот на града, като най-често през летните месеци там се организират различни обществени събития и концерти, събиращи близо пет хиляди зрители. Заради невероятна си акустика, театърът е бил сцена и на много чуждестранни музиканти и групи, изнасяли своите спектакли за българската публика. Сред тях са имена като Доминик Милър (или "китаристът на Стинг", както всички го наричат), световноизвестният бас Паата Бурчуладзе, филхармоничният оркестър на една от най-елитните оперни трупи "Ла Скала", танцово шоу номер едно в света "Lord Of The Dance" и др. Там се провежда и традиционният летен "Верди фестивал" на Държавна опера – Пловдив, на който се представят сценични произведения на великия италиански композитор Джузепе Верди.

Театърът в Пловдив, чиято реставрация е част от най-значителните постижения за реставрацията на паметниците в България, е един от най-запазените образци на античното театрално строителство в целия свят. Този забележителен паметник на една толкова древна култура е предпочитана туристическа дестинация и любима атракция на много български и чуждестранни посетители. А едно от най-интересните и запомнящи се за цял живот преживявания, които предлага, е място за брачната церемония на влюбени двойки, които могат да се врекат във вечна вярност пред вечните фронтони на театъра.

А когато човек седне на седалките на тази бившата сцена на културни представления и гладиаторски битки, няма начин да не почувства, че се пренася в един отминал живот, сякаш е част от някакъв далечен, стар, несъществуващ вече свят. Свят, който е устоял на неумолимата сила на времето и е останал безсмъртен чрез своята архитектура. Античният театър ни напомня нещо, което може би повечето често забравяме - фактът, че нищо не започва и не свършва с нас. Ние сме само част от история, която в момента се пише.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани