Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Калин Сърменов за изкуството, морала и уроците в живота

  18 Март 2014 1292 видяна
(8 гласа)

Киното е въпрос на това, какво влиза в кадър и какво остава извън него. Така Мартин Скорсезе описва седмото изкуство. Тази трактовка обаче синтезира не само режисьорската гледна точка, а и онова, което се случва с талантливите актьори. Тяхното реално Аз остава някъде встрани от клапър борда, за да превърнат екранния си образ в по-разпознаваем от самите себе си.

Нещо такова се случва между Калин Сърменов и Милото. Благодарение на блестящата си роля в сериала "Седем часа разлика" актьорът става известен на широката ТВ аудитория. Но в годините преди тази роля има далеч по-интересни и заслужаващи следващите редове събития.

От НАТФИЗ Калин Сърменов грабва не една, а цели две кинаджийски дипломи - Кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и Актьорско майсторство в класа на Гриша Островски. След дипломирането си прекарва един сезон в Пазарджишкия театър, но решава да се върне обратно в София, където заедно с приятели основават частна театрална трупа "Алтернатива".

През 90-те години Калин е сред инициаторите на рок бандата "Контрол", като сам създава голяма част от песните. Актьорът и до днес определя рок музиката като една от неизменните си страсти. Неговият глас стои зад аудио дублажа на кино-знаменитости като Шварценегер, Ръсел Кроу, Лиъм Нийсън, Джеръми Айрънс и Майкъл Медсън.

Няма как да не споменем и някои от култовите превъплъщения на Калин Сърменов на сцена - "Службогонци", "Вечеря за тъпаци", "Златният телец", "Дон Жуан от Сохо", „Любов по италиански" са само част от заглавията, пълнещи салоните с публика, а публиката с емоции. През 2012 г. актьорът е назначен за временен директор на Сатирата.

Сърменов е сред пионерите на рекламната дейност у нас и това не бива да учудва никого, предвид факта, че рекламата е най-успешната сплав между изкуството и бизнеса. Тъй като има нюх и към двете, Калин и до днес умело управлява рекламна агенция и студио за производство на рекламни клипове. Минути преди да се отправи към гримьорната за поредното си представление, той отговаря на въпросите ми с присъщата си усмивка и непридирчива вежливост.

- Помниш ли първата си роля?

Да, бях стражарят в спектакъла "Албена" по Йовков, а докато играех, публиката доста се забавляваше.

- Най-трудната роля, която си пресъздал, е...

"Архитектът и императорът на Асирия" на Фернандо Арабал, поставяше се в Сатирата.

- Учиш ли се от грешките си, или се страхуваш от тях?

Всеки път се ядосвам, като сгреша, но не вярвам, че се поучавам. Хората са такива, каквито са - не се променят и рядко си взимат урок от грешките си.

- Би предпочел да бъдеш угрижен гений или щастлив глупак?

О, завиждам на глупаците. Да си невеж е блажено състояние, докато умението и знанието носят само грижи и нерадости.

- Има ли нещо, което винаги си искал да направиш, а все още не си? Какво те спира?

Да науча английски. Причината е прозаична - нямам достатъчно време. Разбира се мога да се оправя с езика, но не го владея така, както човек го усвоява на място. Нямам онова ниво, което би ми позволило да усетя Шекспир, да кажем.

- Най-красивият град е...

Лондон.

- Ако си на прага на Рая и Св. Петър те попита защо трябва да те пусне вътре, какво ще му отговориш?

Аз съм изключително морален в отношението си към света и околните. Ако поне половината хора бяха такива, светът около нас нямаше да изглежда по този начин. Това ми е наследство от моето семейство.

- Кой житейски урок научи по трудния начин?

Както казах, трудно усвоявам житейски уроци, но може би трудно разбрах защо трябва да остана в България. Аз станах известен в много ключов момент, когато вече търсих опции извън страната ни. Много често е въпрос на случайност да те забележат. Когато гледаме спорт по телевизията, си казваме например "Това е най-добрият спринтьор". Да, той е най-добър, но от тези, които в момента ги дават по телевизията. В живота е аналогично - понякога на пистата тичат само олигофрени и ние дори не се замисляме, че най-добрите може и да са извън стадиона.

- Къде и защо се чувстваш най-добре?

По принцип, където и да съм, ми е трудно да се абстрахирам изцяло от всекидневните си мисли. Но като че ли на къмпинг се чувствам най-добре. За жалост в нашите къмпинги вече няма нищо натурално. Затова и предпочитам тези навън.

- По-важно е да обичаш или да бъдеш обичан?

Да обичаш е по-важно, другото е въпрос на егоизъм. Ние сме се научили само да взимаме. Аз обичам да давам и мисля, че има смисъл в това.

- Грях ли е да откраднеш, за да нахраниш гладуващо дете?

Разбира се, че не. Благородната цел оправдава средствата си. Но не и прагматичните човешки цели. Да си служиш с всякакви прийоми, само и само да постигнеш целта си, е признак на много ниско културно и морално ниво.

- Любимият ти кино жанр е...

Мелодраматична комедия. Един филм, който може първо да ме разсмее, после да ме разплаче, има стойност. Изкуството трябва да бъде на ръба.

- Може ли да има щастие, без да има тъга?

Не. Тъгата е смисълът на щастието. А и щастието би изглеждало много тъпо, ако не познаваме тъгата.

- Какво правиш в свободното си време?

Играя тенис. От много години насам практикувам този спорт, някои дни ставам в 6, за да отида на корта.

- Съжалявал ли си за нещо, което не си казал?

В доста ситуации съм премълчавал онова, което ми е на ума. Но след това си казвам "Добре, че не го направих". Човек винаги има един монолог в себе си, който си остава само за него. Едно от хубавите неща на известността е, че тя ти позволява да дадеш гласност на този монолог и той да достигне до повече хора.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани