Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Мюзикълът Чикаго – празник на греха

  08 Юли 2013 740 видяна
(2 гласа)

Обичам да пиша ревюта, но отдавна не съм попадала на нещо, което достатъчно да ме впечатли, за да направя това. Сега обаче си намерих такъв текст и не мога да не се изкажа по темата. В ревюто ми няма да има само похвали, защото най-малкото не е градивно, пък и не е смислено.

Ще се радвам да се намери някой, който да прочете написаното от мен и в последствие да посети спектакъла. Не съм нито критик, нито експерт, но мнението ми се опира на много години гледане на театър и много посетени постановки и мисля, че поне съм искрена.

Нямам голям опит с мюзикълите, но много обичам този жанр. По филмовите варианти се запалих много след „Мулен руж", а първият театрален мюзикъл, който съм гледала е „Ах този джаз". В началото ми беше странно, защото този тип произведения не приличат на нищо друго, но любовта ми към киното, театъра и музиката ме накараха бързо да свикна и да заобичам жанра.

Затова когато видях заглавието „Чикаго", любопитството ми веднага ме отведе до касата за билети. След 2 опита (първият път не можах да отида поради независещи от мен причини) аз силно се молех да си заслужава. И не съжалявам за нервите и трудностите, които ми костваха посещаването на спектакъла.

Ще разделя мнението си на 2-ве части – неща, които ми хареса и такива, които не ме впечатлиха особено. Преди това трябва да направя уточнението, че съм гледала само един от съставите и мнението ми се базира само на него, а не на всичките три.

Какво ми хареса?

Това, което най-много ме впечатли е усещането за нещо голямо. Дори не говорим за театър, а за спектакъл, много зрелищен и красив. Множество актьори, танцьори, музиканти, статисти и т.н. Чувстваш се като част от огромна машина и си потопен в зрелището от първата до последната минута. Декорът също добавя допълнителен щрих към това усещане.

Музиката е много добра, и като изключа 1-2 песни, които ми се сториха малко излишни, музикалното оформление определено ме впечатли. Някои от песните те карат да си ги припяваш след излизането от салона, което е един голям плюс за спектакъла.

Сюжетът е интересен, въпреки че не е най-силната черта на мюзикъла. Но все пак е направен по класика, играна безброй пъти в Америка, Англия и в други страни. Което вероятно значи, че не е за пренебрегване и сюжетната линия.

Човек, през цялото време се чуди, дали главната героиня ще бъде спасена от смъртната присъда, въпреки че това е известно на хората интересуващи се от театър. Но потапянето в мюзикъла е толкова пълно, че забравяш това, което знаеш и чакаш с нетърпение краят.

Не мога да пренебрегна и добрият актьорски състав. Овациите на публиката ясно показаха, пристрастията и към определени актьори. Ще ми се да откроя Александър Мутафчийски, Атанас Сребрев и Марияна Арсенова. Не че другите не ми харесаха, просто тези тримата блеснаха най-силно в очите ми в съчетанието на актьорска игра и пеене.

Пък и тримата добавиха голяма доза чар, с което направиха героите си по-симпатични. Ще ми е много интересно да видя и някой от другите състави, за да направя паралел. Намесването на публиката в сюжета и събитията, които се случват между редовете, дават усещането че хората са част от спектакъла. Този похват е доста интересен и оставя приятно усещане у зрителя.

Какво не ми хареса?

Това, което най не ми хареса е липсата на разбиране, когато се препокрият музиката и диалога. Идеята е интересна, но аз, седейки на 3-ти ред много често не успявах да чуя нито диалога, нито текста на песните.

Другият минус според мен беше продължителността на спектакъла. Знам, че няма как такъв дълъг сюжет и толкова песни да се вместят в час и половина или два, но трите часа определено са много и изнервят леко зрителя.

И на последно място искам да отбележа преиграването на някои от актьорите. Целта да се покажат много емоции едновременно понякога изиграва лоша шега. Подчертавам, че не съм специалист и мнението ми не е професионално, а от позицията на един зрител, макар и опитен.

Моята оценка за Мюзикъла „Чикаго" на Музикалният театър е 8 от максимум 10. Общата ми оценка за мюзикъла е положителна и аз бих го гледала отново. Препоръчвам на всеки, които обича театъра и музиката да посети спектакъла. Не мисля, че ще съжалявате.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани