Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Възгледи за магията на едно изкуство

  20 Февруари 2013 242 видяна
(2 гласа)

Потънал в забрава или възродил се от пепелта? Какъв е българският театър днес?

Нека се върнем 4612 години назад и стигнем до страната на златото, красотата, пирамидите и странните обичаи - Египет.

Можете ли да си представите, че първото датирано театрално представление се е изиграло 2500 г. преди н.е. по време на религиозните пиеси, свързани с Озирис и Изида?

Разбира се, театърът претърпява много промени. Забранявани възхваляван той е радвал и продължава да радва хората, да ги привлича и образова.

В България въпросът за развитието и успеха на това красиво изкуство вълнува немалка част от хората. Какво се случва с българския театър? Нима не е толкова актуален, колкото преди?

Дали вината е в актьорите, които не могат да засенчат легендите от ХХ век - Апостол Карамитев, Васил Михайлов, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Наум Шопов, Тодор Колев? Какъв трябва да е съвременният български актьор? На тези въпроси намерихме отговори от Васил Дуев. 

Васил Дуев е млада надежда за българския театър. Възпитаник на НАТФИЗ с преподаватели Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова, той вече е получил признанието на публиката и професионалистите.

 

Как реши да се занимаваш с драматургия?

Още от малък винаги съм си писал истории, диалози. Когато кандидатствах трябваше да има проза, която ми беше трудно да науча. Приеха ме заради текст, който сам написах. Когато станах 4 курс започнах да се оглеждам. Изведнъж започваш да имаш сетивност за някои неща. Това е проблем в нашите години. Започнах да се вглеждам в приятелите си. Започнах да осъзнавам, че заснемането на филми като „Меланхолия” и„Перфектночувство” в една година показва, че има нещо във времето, нещо изконно, самотно.

Така хванах 5 човека (важно беше да бъдем 6). Те повярваха в нещата. Направихме първо кратка комедийна версия на„Шестлицатърсятавтор”, след това добавих текст. Важно беше хората да не приемат това, което става с насмешка. И наистина, изведнъж хората започнаха да гледат така на нещата, че да не знаят дали да се смеят.

Какви качества трябва да притежава един актьор? На какво те учиха в НАТФИЗ?

Един актьор не трябва да лъже. Дори да е недостатъчна работата, много по-важно е да си, а не да изглеждаш. Учиха ни да търсим повече истината. На крайности са ме учили, в които не красивото е било по-важно. Един актьор трябва да може да намери общ път с режисьора, а не да разчита само на него. Трябва да стане съавтор. Но в крайна сметка няма абсолютна истина. Има актьори и актьори. Актьорът трябва да гледа на ролята си като нещо важно за театъра и публиката. Да даде нещо на публиката. Трябва да заживее в ролята си.

Номиниран си за наградите „Икар”за автор и режисьор на пиесата ти „Самотни персонажи”. С какво пиесата ти е по-добра от другите номинирани?

За първи път в наградите „Икар”има номинация за режисьор и автор на пиеса. В пиесата ми е застъпена темата за свободата и конфликтът творец - творчество. Персонажите сами диктуват играта. Те общуват с автора, не той с тях. Има много цитати, много неща. Интересно за пиесата е, че се срещат пароксизмът (сцена преди катастрофата) и deus ex machina (Бог слязъл от машина). Това е нещо, което разрешава случая (писмо, пратеник или човек, който изобщо не се е появявал преди).

И накрая, има ли реализация за българските актьори в България?

Реализация има, но не трябва да се разчита на това, че някой ще ти я даде. Връзките напълват театрите със случайни хора. Тия, които нямат връзки трябва да се хванат и да направят нещо. Аз никога не съм стоял срещу това нещо, ако имам връзки защо да не ги използвам. Но ако гледаш на изкуството като мисия, то трябва да се бориш.

Интервюто ни започна с цитат: „В инвентара има само думи - и те са ми единственото оръжие”, но нека статията завърши с него. Защото наистина е така - какво ни остава освен думите? Нали именно чрез с тях ние отстояваме позициите си. Какво е един театър без актьори, а какво е един актьор без думи?

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани