Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Театъра на Абсурдното

  10 Август 2012 153 видяна
(2 гласа)

Имало едно време един човек, като мен и Вас, нормален човечец. Той притежавал амбиции, изпитвал щастие и нещастие както всеки друг, живял и стигал лични висини и лични низини и накрая умрял. Това е нашето съществуване нали? Заето време от нас, за да може животът да хвърли заровете още веднъж в една игра, която свършва многократно, но никога не приключва.

Суров поглед над света, знам, но неистинен ли е? Според „Театъра на Абсурдното“ това е сърцето на живота – липсата на смисъл. Това движение в актьорското изкуство се заражда в края на 50-те годни на 20в. и представя един мрачно комичен мироглед. Според авторите на пиеси в този стил, животът на хората няма смисъл или цел и като цяло всичко е хаотично.

Самите разговори са объркващи и основното средство на предаване на информация е мълчанието. Думите на героите не значат нищо, точно както прекалено често се случва и в реалността, а мълчанието поднася разбиране. В центъра на произхода на този жанр е трагикомедията, като авторите твърдят, че са черпили вдъхновение от Шекспир. Не, тези писатели, не пишат трагедия, но те успяват да направят бездна в комичното, която предизвиква същият ефект.

Понеже тематиката на „Театъра на Абсурдното“ касае съществуването, много хора, може да предположат, че жанра има връзки с Екзистенциализма, но това е невярно, понеже доста автори са си нямали и понятие за движението преди изкуството им да бъде маркирано под този знак. Някой дори са мразили Сартр – основният деец в сферата на гореспоменатото философско движение.

Надявам се, че факта, че не съм чул нищо свързано с пиеси от този стил е резултат от моето невежество за театралните представления в България, но, уви, това доста ме съмнява. Тъжно е, защото, тези писатели наистина са създали причина за размисли със своите пиеси, а в днешния свят - свят на предмети, свят на усещания, свят, в който всеки търси нещо, което да придаде смисъл на живота му, но много не успяват да намерят – една от тези пиеси би донесла спокойствие на много хора. Все пак всички сме променливи същества, минута или час прекарани в спокойствието, че краят е решен и действията ни нямат смисъл, няма да срине света ни, а дори и да го направи, е нищо, краят пак ще дойде един ден и след всичко ще остане само табула раса.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани