Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Романтичният свят на Александър Димов

  03 Август 2012 1410 видяна
(7 гласа)

Като дете, роденият в Пазарджик актьор, мечтае да стане моряк. Той прекарва незабравими лета на морето при дядо си край Бургас. Оттам и любовта му към корабоплаването.

Една друга любов обаче го тласка към театралната сцена. Александър се явява на кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ заради момиче и неочаквано за самия него е приет. Още в първи курс, неговият преподавател проф. Крикор Азарян го поканва в смоленския театър. Там участва в проекта „Балканите четат Радичков”.

Две години по-късно се изявява в постановката на Мариус Куркински „Големанов” в МГТ. И така през 2004 г. той става част от трупата на „Зад канала”. Александър Димов се снима в българския игрален филм „Патриархат” и има няколко участия в музикални клипове на популярни български изпълнители, като група „Те” и Ирра. Още преди да е завършил Академията, актьорът вече има натрупан опит зад гърба си.

Александър Димов може да гледате в постановките: „В полите на Витоша”, „Летене”, „Четири чифта пагони”, „Мяра за мяра”, „Балкански синдром”, „Под контрол” на МГТ „Зад канала”.

Каква беше детската Ви мечта?

Като дете живеех в Бургас, но съвсем кратко, за около година. След това дядо ми работеше на къмпинг „Нестинарка” и всяко лято, като свършвах училище, отивах на море за три месеца. Даже с нетърпение чаках края на учебната година, за да замина към морския бряг. Тогава се роди любовта ми към морето и мечтата да стана моряк.

А сега съжалявате ли, че тази ваша мечта не се е осъществила?

Не, напротив много съм доволен. Аз вярвам в съдбата. Явно тя има предопределени пътища за всеки един от нас и ние трябва да вървим по тях. Както се казва: „има много сълзи по несбъднати мечти и още повече по сбъднати”.

Тогава кой откри таланта ви на актьор?

Не знам, нещо постоянно ме е теглило към актьорството. Може би във НАТФИЗ проф. Азарян откри този мой талант. Преди това не съм ходил на курсове по актьорско майсторство и не съм имал никакъв опит.

А от къде се породи това желание да кандидатствате в НАТФИЗ?

Имах приятелка, която искаше да стане актриса и аз реших да кандидатствам с нея и заради нея. Странно за самия мен влязох в Академията. Там завърших актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев.

Кога беше първата Ви голяма роля?

Още в Академията. Там имаш свободата да си избираш много добри роли, които после много рядко ще ти се случи да изиграеш. Първата ми по-голяма роля беше още в първи курс. Тогава се превъплътих в Дон Жуан от едноименната пиеса в Младежкия театър. След това на завършването си изиграх Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо”. И двете са много приятни, много големи роли. След тях рядко ми се е случвало да изиграя толкова централни персонажи, освен в „Четири чифта пагони” на Камен Донев.

С кой режисьор Ви е било най-лесно и най-приятно да работите?

С Мариус Куркински. С него успяхме да стигнем до консенсус, защото той ми дава свобода. Аз играя, както го чувствам, а той просто казва: „Това да, това не”. С Камен Донев също се работи много приятно. Той също ми дава възможност да импровизирам, въпреки че е автор. Харесва ми това, че сам си пише нещата, поставя си ги и прави така, че тези, които са дошли да го гледат, пак ще отидат на театър. Като цяло с добрите режисьори се работи лесно.

Имате ли си любим филм?

Имам доста, но предпочитам по-старите филми. От съвременното кино харесвам европейското, испанското, латино-американското. „Животът е прекрасен” е много хубав филм , „Кръстникът” си е учебник по кино, колкото и странно да звучи „Роки” също е много хубав филм. Поне за мен е много вдъхновяващ.

А от българските филми?

„Да обичаш на инат”, „Двойникът”. Има много дори български филми, но отново от по-старите.

А какво Ви е мнението за съвременното българско кино?

Не съм достатъчно запознат с българските филми, които излизат в момента. За това не мога да си позволя да ги критикувам. Но аз като зрител не бих дал пари да ги гледам. Според мен режисьорите, било то на филми или представления, трябва повече да ценят публиката си. Хубаво е, че се работи, но според мен има голяма липса на идеи. Оправданията с недостига на пари ми се виждат малко несериозни. Много е лесно да взимаш средства от държавата и да казваш: „Вие не ме разбирате”. Никой не дава пари просто така. Като искаш да направиш филм, както в Щатите, теглиш кредит. След това, ако филмът ти е качествен, ти ще си върнеш парите и даже ще си на печалба. Когато си заложил всичко на карта, ще имаш друга отговорност, ще гледаш по-друг начин на нещата и филмите ще станат различни. Но това е положението, чужди пари лесно се харчат.

Имате ли си любим актьор, от когото се учите, от когото искате да си „откраднете” нещо от начина на игра?

О, има разбира се. Да „крадеш” е изкуство, стига да знаеш как да го правиш. Предимно това са чужди актьори като Марлон Брандо, Пол Нюман, Робърт де Ниро, Ал Пачино. Въпреки че понякога много „крада” от преподавателя си Тодор Колев, надявам се той да не го е забелязал. (смее се).

Как Ви е обогатила професията?

Благодарение на нея много литература мина през ръцете ми. Запознах се с доста различни светове, с много различни хора, с които едва ли щях да се срещна, ако не бях актьор. Аз не съм очаквал подобно нещо, това са като подаръци от съдбата. Но най-вече професията ми помогна да преоткрия себе си.

Какво искате да правите оттук нататък, къде бихте искали да участвате?

Много ми се снимат филми. Да го имат предвид повечето режисьори, да ми гласуват малко повече доверие, да бъдат малко по-смели, да не залагат само на познати лицаи да ми се обадят.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани