Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Българските зимни празници - традиции, поверия и пожелания

  23 Декември 2014 1215 видяна
(3 гласа)

Вярата в магическата сила на словото е вкоренена в едни от най-хубавите български празници. Така обредите се изграждат като такива и посредством народното суеверие, че чрез благопожелания и редица символични ритуали светът и обстоятелствата около хората могат да бъдат променени.

Годината се дели на два основни празнични цикъла - зимен и пролетен, които обхващат цялото обредно творчество. Зимните празници са от 30 ноември (Андреевден) до 1 февруари.

Игнажден (20 декември) се смята за начало на коледните празници. В миналото българите вярвали, че ако на Игнажден дойде добър полазник (така се нарича първият гостенин), това вещае добра година. Тази вяра била толкова силна, че в далечното минало семействата канели този, който се е смятал за такъв и съотвтно е имал опит от предходни години. След като влизал в дома, той разбърквал въглищата в огнището, за да пренастрои годината. Полазникът извършвал редица други ритуали за плодородие.

В своята основа българската фолклорна традиция е сревнително единна - сходни ритуали се изпълняват на различни празници. Най-често те са за здраве и плодородие.

Най-многобройни са традициите и обичаите около Нова година - обхващат периода от Бъдни вечер до първите дни на януари и са свързани със зимното слънцестоене. У много народи съществуват обреди и празници, свързани с него, голяма част тях са езически. Пожеланията за плодородие и здраве са неотменна част от обредите.

В периода от Коледа до Богоявление са т.нар Мръсни дни. Това са дванадесет дни, през които водата е нечиста. През тези дни не трябва да се пере, нито да се мете. Никой не се е жени. Ако жена зачене тогава, то детето трябва да се лекува. Краят на този период настъпва с Йордановден, Ивановден и Бабинден. Тогава идва пречистването с вода, защото самата тя вече е обновена.

Някои от традициите за Бъдни вечер са се запазили през вековете и са достигнали до нас в своя "автентичен" вариант. Обредните хлябове са неделима част от трапезата. А най-характерният от тях е боговата пита. Ястията на Бъдни вечер задължително са постни. Те се приготвят от стопанката на дома, като броят им трябва да е нечетен. На трапезата е редно да се постави всичко, което земята може да роди. Това е първата „кадена вечер", наречена така защото ястията се кадят.

Стопанинът на къщата е този, който разпалва огнището. Важна роля има и бъдникът - дървен труп на дъб или круша, който гори през цялата нощ. Това е и нощта, в която пристигат коледарите. Те се събират още на Игнажден, за да изберат станеник (водач). Сред тях той единствен може да е семеен. Всички останали са ергени. Цяла нощ дружината обикаля домовете, пее и разнася своите благословии. След като напусне поредната къща, според поверието в нея настъпват Мръсните дни.

За българите мъртвите са неразделна част от възприятието им за света. Те вярват, че в опредени дни духовете им бродят из къщите, за да бъдат почетени. Затова и трапезата в нощта на Бъдни вечер не се прибира, а се оставя наредена. Така живите показват своето уважение и благоразположение към починалите.

През следващите дванадесет дни из южните български села (около Кукуш, Енидже и Вардар) обикалят и играят русалиите. Това са мъже между 20 и 40 години. Те имат свой традиционен танц, който изпълняват, без да се докосват с ръце. За разлика от кукерите обаче, те не са обредно маскирани. Мъжете имат свои ритуали, които изпълняват. Така например, ако видят болен човек, го прекръстват със сабите си, за да оздравее. Когато преминат Мръсните дни, дружината се завръща в своето село.

Освен русалиите, познати на юг, има и друга група със същото наименование. Тя обаче се подвизава в Северна България и играе за здраве и плодородие през месец май в една определена неделя.
При българите Нова година се е свързвала с Васильовден (Сурва, Сурваки). Вечерта преди Сурваки била втората „кадена вечер" - трапезата се кадяла, също както и на Бъдни вечер от стопанина на дома. На трапезата задължително присъствала баница. В различните крайща на България тя носела различно име, но навсякъде в нея се поставяли дрянови клончета с пъпки - за здраве, плодородие, късмет.

Освен баница, домакинята омесвала обреден хляб, в който се слагала сребърна монета. Отличителното за този празник е, че се варяла свинска глава. По традиция от нея се приготвяла пача. Това е единственият български празник, на който месото се кадяло.

С празника се свързвали брачните гадания. Съществувало вярването, че момите и момците трябва да запазят първия залък на баницата и да го сложат под възглавницата. Ще се задомят за този, когото сънуват през нощта.

На Васильовден (Сурваки) из селата обикаляли сурвакари - млади момчета или ергени. Сурвакали не само домакините и челядта, но и добитъка. Коренът на думата идва от „сура" (сила, мощ). Този ритуал с е запазил и до днес. Извършва се със сурвачки - пръчки от дрян, украсени с вълна и сушени плодове. Потупвайки по гърба членовете на семейството, сурвакарите отправят своите благопожелания за здраве и плодородие.

Васильовден се свързва още с ладуването - обичай, корените на който са в славянското минало. Свързва се с богината Лада - покривителка на брака и семейството. Момите от селото се събирали и пускали пръстените си в котел с вода. Оставяли котлето цяла нощ да престои под трендафил. На следващия ден, докато една от тях вадела пръстените един по един, останалите пеели песни, с които предричали коя мома за какъв момък ще се омъжи.

След Васильовден следват празниците Йордановден и Ивановден, наричани още Водици и Бабинден. Те сe свързвали с водата и нейната пречистваща сила. С тях настъпвал краят на Мръсните дни. Хората и добитъкът се къпели в реките за здраве.

В обредите от този период откриваме такива, които напомнят за пролетните игри на момите и свързаните с тях гадания за женитба и семеен живот (като ладуването например). Това е така, защото след пропъждането на Мръсните дни следва февруари - началото на пролетта, носеща със себе си новото начало.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани