Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Балерината Елеонора Митева и магията на Спящата красавица

  30 Ноември 2014 328 видяна
(13 гласа)

На 14.11.14 г. Софийска опера и балет ни представи премиерата на един от най-великите балетни репертоари на всички времена – „Спящата красавица" от Чайковски. Постановката се отличава с пъстрота, движение и вълшебство, достигащо до всеки от публиката и оставящо следа в сърцето му, както се е случвало през XX век в Русия, когато за първи път представлението се играе на сцена (1889 г.). Балетът, представен по приказката на Шарл Перо, се превръща в любим и на малки, и на големи.

Трудно е да се пише и да се говори за балетна постановка като тази. Чувствата трудно могат да бъдат описани с няколко думи или изобщо с някакви. Но въпреки това, една от балерините, удостоена с честта да участва в „Спящата красавица", ще ни разкаже нещо повече и за представлението, и за това, какво е да се занимаваш професионално с този тип изкуство. Представяме Ви Елеонора Митева.

Ива Илиева (spisanie.to): Кога започна да се занимаваш с балет и кое те подтикна към него?

Елеонора Митева: Започнах да се занимавам с балет от 5-6-годишна възраст в балетната школа към Двореца на децата. В 5-ти клас влязох в частното балетно училище "Галина Сергеевна Уланова" и го завърших в класа на Сара-Нора Кръстева. В момента съм на 20 и вече трета година работя като артист-балетист в операта.

Ива Илиева (spisanie.to): А смяташ ли да продължаваш да се занимаваш професионално с балет и занапред, или имаш други планове?

Елеонора Митева: Със сигурност смятам да продължа да танцувам професионално, защото това е нещото, което ме прави щастлива и не го приемам като работа, въпреки че е доста трудно на моменти да се справиш психически и физически с репетициите и постановките. Но все пак това е професия, която можеш да изпълняваш до около 30-40 годишна възраст и затова трябва да имаш някакъв back up план. Повечето балерини и балетисти се занимават с преподавателска или хореографска дейност след активната си работа в балета, но аз съм се насочила към нещо малко по-различно. Студентка съм в Софийския университет, специалност "Културология" и смятам, че след като завърша мога да приложа знанията си по един друг начин в балетните среди.

Ива Илиева (spisanie.to): На 14-ти този месец се състоя премиерата на „Спящата красавица". Как се чувстваш, когато играеш именно тази постановка? По-специална ли е за теб по един или друг начин?

Елеонора Митева: През тези две години и почти половина в операта преминах през много спектакли, които са една незаменима част от балетното наследство като "Лебедово езеро", "Баядерка", "Лешникотрошачката", "Жизел", "Дон Кихот", но мога да кажа, че "Спящата красавица" е етикетът в класическия балет. Има изключително важни особености за изпълнението и маниера на този балет. Всичко е изключително аристократично, всичко трябва да е изпипано и изработено не само чисто хореографски, но и артистично. Много важна част от спектакъла са и самата сценография, декори, костюми, осветление, защото трябва да се пресъздаде не само една кралска блестяща обстановка, а трябва и да е наистина приказна симбиоза между всички тези компоненти, за да може човек наистина да се пренесе в някакъв друг свят. Бих казала, от отзивите след първите три спектакъла, че наистина този успех е постигнат. За мен лично този спектакъл е по-специален от останалите, защото ми беше предоставена възможността да се изявя извън корде-балета в ролята на червената шапчица, което технически не е сложно, но пък трябва да се вложи доста артистизъм.

Ива Илиева (spisanie.to): И последно – какво ти взе и какво ти даде балетът?

Елеонора Митева: Балетът е едно от най-красивите и изящни изкуства, но и едно от най-трудните. Трудиш се и се опитваш постоянно да си във форма, да се усъвършенстваш и да си най-добрата от много малка възраст. След това имаш едни десет-петнадесет години, в които имаш възможността да се постараеш три пъти повече, за да постигнеш наистина нещо в балетната среда (евентуално). Взима ти времето, по някакъв начин и част от социалния живот, трябва да си перфекционист до голяма степен и малко мазохист, но пък от друга страна ти дава цел, вдъхновение и смисъл в живота. Доста ме дисциплинира и ме срещна с много интересни и важни за мен хора, даже бих казала, че преодолях чрез него доста страхове и прегради. Колкото и късно да го осъзнах, балетът, и по-скоро танцът като цяло, допълва самата мен и ме кара да се чувствам истинска и жива.

Имаме заслугата да се докоснем до магията на „Спящата красавица", благодарение на Мариус Петипа (Хореография), Иван Всеволожски (Либрето), Мария Илиева (Постановка и режисура), Григор Паликаров (Диригент) и др.

Любовта между Аврора и Дезире, пресъздадена чрез магията на танца и музиката, си заслужава. Не пропускайте!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани