Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Народни обреди, обичаи и поверия: Декември - Никулски месец

  09 Юни 2014 14963 видяна
(3 гласа)

Св. Варвара - 4 декември

Св. Великомъченица Варвара произхожда от знатен род. Тя повярвала в Христовата вяра и затова била измъчвана и посечена по времето на император Максимилиян през 282 г.

Според народното вярване на този ден хората наблюдават как ще протече денят им - добре или зле, и предвиждат, че така ще им върви през цялата година. Месят се пресни питки, мажат се с мед или петмез (рачел) и се раздават. Счита се, че на Варвара се "заварват" денят и нощта и от този ден нататък започвали да се изравняват по малко.

Никулден, св. Никола - 6 декември

Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски, е живял по времето на императорите Диоклетиан и Максимилиян. За това, че е приел Христовата вяра, бил преследван, измъчван и осъден на смърт, но по нареждане на император Константин Велики бил освободен от затвора и назначен за архиепископ на Мирликийската епархия. Участвал е в първия Вселенски събор в Никея. Доживял до дълбока старост и починал от естествена смърт.

Според представите и вярванията на хората св. Николай е властелин на реките, езерата, моретата и морските ветрове.

В негова чест са определени два празника: 9 май - Летни св. Никола, и 6 декември - Рибни св. Никола.

Най-тържествено се празнува Рибни свети Никола. Още от предния ден се купува шаран. Ако няма шарани, се купува друга риба, но важното е да бъде с люспи, като щука, платика, мряна и др., а не гола като сома. От тази риба се приготвя т.нар. рибник. Отделно се омесват и обредни хлябове. Рибникът - това е жертвата, която се принася в чест на свети Никола. Шаранът се пълни с ориз и орехи, след което се увива целият в тесто и се пече. Едва тогава той получава името си - рибник. След като се изпече, рибникът и обредните хлябове се носят в черквата. Слагат се на трапезата и свещеникът ги прекадява. Той отрязва и взема за себе си опашката на рибника. В повечето случаи обаче прекадяването става от най-възрастната жена в къщата. През целия ден трапезата не се вдига, защото се посрещат гости. На нея се слагат и други постни ястия като зеле, сарми, фасул, картофи и пр.

Както костите на гергьовското агне, така и костите на никулденския шаран не се хвърлят. Те се събират, заравят се в земята, хвърлят се в реката или се изгарят.

Подходящи ястия за празника са: рибник - пълнен шаран в тесто, обредни хлябове и колаци, ястия с риба.

Св. Спиридон - 12 декември

Св. Спиридон е бил епископ в Тримитунт. Народното вярване го приема като чудотворец, защото той единствен можел да лекува и предпазва човека от опасна кожна болест.
На този ден се месят колаци и се раздават на съседите за здраве.

Подходящо ястие за празника са обредните хлябове и колаци.

Пророк Данаил - 17 декември

Св. пророк Данаил и св. трима отроци Ананий, Азарий и Мисаил е празник на всички жени. През целия ден не се работи нищо, а се занимават само с децата.

Игнажден, св. Игнатий Богоносец - 20 декември

Свещеномъченик Игнатий Богоносец е бил антиохийски архиепископ. Ученик е на св. апостол Йоан Богослов. По времето на император Траян бил арестуван и откаран в Рим. Заради Христовата вяра е хвърлен и разкъсан от диви зверове през 101 г.

От тоя ден започва да се брои народната нова или още т.нар. Млада година.

От това кой ще влезе пръв тоя ден в къщата, т.е. кой ще я сполези (споходи), се твърди, че през цялата година в къщата ще върви на добре или зле.

От Игнажден нататък се насаждат на яйца и квачките, за да се измътят здрави пролетни пилета.

Св. Анастасия - 22 декември

В някои части на Родопите този празник се нарича Нашташа (Рупчос). Народното вярване в този край твърди, че това женско свръхсъщество, което сега носи християнското име св. Анастасия, е отреждало кой да умре и кой не. Съобразявайки се с тази заплаха, хората ходят на черква и палят свещи в нейна чест.

Малка Коледа, Бъдни вечер, Коледа, Рождество Христово - 24 декември

Малка Коледа се казва денят 24 декември, т.е. денят преди самата Коледа. А Бъдни вечер е вечерта на същия календарен ден срещу Рождество Христово - Коледа. Според народното вярване Божията майка се замъчила от Игнажден и родила Млада Бога на Малка Коледа, но съобщила за това на другия ден, както било прието за жена първескиня.

На 24 през деня (Малка Коледа) празнуват булките и децата. Празненството се върти около коледарчетата - момчета между 8 и 12 години. Те се събират на групички по три-четири и започват от ранни зори да обикалят къщите. Посещават близки, роднини, приятели и съседи. Със себе си носят дрянови пръчки, нашарени с резки. Нищо друго не слагат по тях. Те не пеят коледни песни, а кратки възхвали и припевки, с които предизвестяват, че Млада Бога се е родил. Всяка стопанка ги дарява с коледни колачета (кравайчета) и сушени плодове - ябълки, круши, сливи, орехи, грозде. Коледарчетата обикалят къщите до обяд.

Огънят на Бъдни вечер е предмет на особено внимание. Още на Малка Коледа, след като минат коледарчетата, най-младият мъж от къщата отива в гората и донася оттам дебело буково дърво или пън, който се нарича бъдняк, коладник, прикладник и др.

Слагат дървото до огнището и го миросват, като се пробива плитка дупка в дебелия му край и в нея се слага зехтин, тамян и восък, а дупката се затваря с клинче. Изправя се до огнището и едва от този момент нататък дървото започва да се нарича бъдняк. След прекадяването на трапезата се прекадява и той и се слага на огъня да гори през цялата нощ. По горенето на бъдняка се гадае - колкото повече искри пуска, толкова по-плодовити ще са овцете, кравите, козите и т.н. Щом пропеят втори и трети петли, го потапят във вода и го прибират срещу уроки.

Коледната елха е друг важен елемент от посрещането на празника. Тя се украсява в следобедните часове на Малка Коледа, след като се изпратят коледарчетата. Накичва се с гирлянди, играчки, свещички, пресни плодове и коледни кравайчета. Вечерта късно, след като децата си легнат и заспят, под елхата се слагат коледните им подаръци. Те не трябва да забележат този момент, защото на сутринта, като станат, се обявява, че Дядо Коледа през нощта ги е донесъл.

Трапезата за Бъдни вечер коренно се различава от обикновената.

На масата се нареждат обредни хлябове, ястия, вино, сушени плодове и др. В различните краища на страната обичаите са различни, но има много общи неща, които навсякъде се слагат задължително на трапезата. Кои са те?

На първо място това са обредните хлябове, които носят различни наименования - боговица, Богова пита, светец и др. Украсени са с различни символични фигури, изобразяващи поминъка на семейството - овчар, орач на нива, бъчва с вино, лозе и др. В някои райони на страната вместо обреден хляб месят погача или пита, в които слагат сребърна пара. Смята се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. На други места сребърната пара се слага в погачата или баницата, които се приготвят за Васильовден - Нова година. Заедно с боговицата се приготвят и коледарските краваи за коледарите.

Приготвят се задължително постни ястия - сарми от зелеви или лозови листа, пълнени сушени пиперки с ориз, грухан боб, кисело зеле с боб, леща и други варива, тиквеник. На трапезата се слагат още мед, вино, сушени плодове, компот от сушени плодове, пресни ябълки, круши, дюли, грозде, орехи. В отделни съдчета се слага жито, кромид лук, чесън, сол и червен пипер.

Трапезата се прекадява. Най-напред се прекадяват цялата къща и сградите с добитъка. То се прави от главата на семейството, който е гологлав и след всяко прекадяване се прекръства. Когато обходи всички помещения, прекадява и трапезата, на която са запалени черковни свещи. Благославя пшеницата, виното, лука и други, да се народят още повече през следващата година. После прекадява бъдняка и казва: "Дядо Боже, ела ни на вечеря!", а един от синовете или стопанката отговарят "Вечеряйте, синко, нека ви е наздраве!" След което бъдникът се слага в огъня да гори. Веднага след това се чете и следната молитва:

„Благодарим Ти, Христе Боже наш, че ни насити с твоите земни блага. Не ни лишавай и от Царството Си Небесно. Ела Боже да ядем. Амин."

Докато трае това, всички стоят прави около масата със запалена църковна свещ в ръцете. В края на молитвата се прекръстват и сядат около трапезата. Поднасят се греяна ракия, подсладена с карамелизирана захар, или хубаво червено вино, и вечерята започва. Най-възрастният между тях разчупва хляба и раздава от него: най-напред на Бога, после на къщата, след това на нивата, на добитъка, на стопанина, на стопанката и накрая на останалите домашни - братя, сестри, деца. Парчето, отделено за Бога, се слага пред иконата. От всичко, що е сложено на масата, се взема по малко. Всеки чупи по един орех, за да види как ще му върви през годината - пълният орех е на добър късмет. Завършването на вечерята е придружено с размяна на подаръци между близките. Целуват се за здраве и за любов и се поздравяват с Честито Рождество Христово. Трапезата се оставя нераздигната през цялата нощ.

Коледуванията са известни по цяла България. Те се правят от млади неженени мъже. Само водачът им, наричан станеник, четник, мармарин и други, е семеен. Те се събират на коледарски дружини и започват да си разпределят къщите за обхождане, за да не отидат в един и същи дом две дружини. Обхождането става само през нощта на Бъдни вечер - не бива слънцето да свари коледарите по пътищата. Всеки коледар носи голяма тояга, коледарка, а калпакът му е обшит с мъниста и венци. Коледарите влизат от къща в къща, тропат с коледарките и пеят песни за благоденствието на дома или за някой от членовете на семейството. Във всяка къща ги даряват с коледни кравайчета, пари, плодове и др.

Когато те си заминат, се приема, че Бъдни вечер е минала. Къщата и трапезата се оправят. На сутринта се става рано, за да се отиде на черква. От този ден започва да се блажи. Приготвят се разнообразни коледни ястия от прясно свинско месо, от пълнени и печени птици и др. През тези три дни не се работи нищо. Посещават се близки и роднини, посрещат се гости.

С тези ритуали приключват Коледните Заговезни (пости). На другия ден масата се отрупва с месни ястия, предимно свинско месо, като топла пача, пържоли, бахур, кървавица, пържен суджук, луканка, пастърма и други гозби и деликатеси.

Подходящи ястия за празника са: постни ястия, обредни хлябове и колаци, содена питка, тиквеник, коледни кифлички, коледни маслени гевречета, компот от ошав за Бъдни вечер, коледно вино.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани