Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Народни обреди, обичаи и поверия: Ноември - Рангеловски месец

  09 Юни 2014 658 видяна
(2 гласа)

Архангеловден - 8 ноември

Църквата празнува събора на архистриг Михаил и Архангел Гавриил. Според народното вярване този ден е свързан с представите и понятията на човека за душата и за смъртта. Разпространено е мнението, че душата на починалия човек не се вади от някакъв лош дух, а от добър ангел. Това е св. Архангел Михаил, който идва до тялото на умрелия и я изважда. Затова се нарича още Душевадец.

В негова чест е устроено празненство и жертвоприношение.

Приготвя се ястие само от овче месо. Месят се и хлябове. Ястието се прекадява от свещеник. Част от него се разнася на съседите, а след това близките се събират вкъщи и изяждат това, което е останало.

Подходящите ястия за празника са с овнешко месо.

Мратинци, Мартинци, св. ап. Филип - 14 ноември

Св. апостол Филип е един от дванадесетте апостоли, който е разпънат на кръст с главата надолу за Христовата вяра.

На този ден се празнуват т.нар. Мратинци, Мратиняк или Мартинци. В някои райони на страната те започват от 11 и свършват на 17 ноември, като се смесват с т.нар. Вълчи празници.

Мратинците се отбелязват по повод на болестта мрата, мратиняк - лош дух, който мори кокошките. Принася се в жертва черно петле. То се нарича мратинче. Коли се на самия праг на къщата само от стопанката, която казва: "Не колим те ние - коли те Мратиняк", т.е. болестта. Главата, краката, вътрешностите и перушината на пилето се прибират за лек, а месото се готви и изяжда.

В тясна връзка с Мратинци са и т.нар. Вълчи празници, които се празнуват едновременно. Първият Вълчи празник е на 11 ноември и се нарича Дзверин ден.

Св. вмца Екатерина - 24 ноември

На този ден в отделни райони на страната се извършват обреди, свързани с честването на т.нар. болест Баба Шарка. Срещу това заболяване се празнува и на Младенци - 9 март.

Рано сутринта се ходи за прясна вода и се омесва тесто. От него се отделя малка част, за да се направи патарче (кравайче). То се изпича и се намазва с мед или петмез (рачел). Закача се на горния праг на вратата. Това кравайче се принася в дар на забрадката или булото на Баба Шарка.

От останалото тесто се омесва пита, която след изпичане също се маже с мед или петмез. Близките си отчупват по залък, като казват: "Да ни е на помощ св. Екатерина." Изяждат го, а след това стопанката излиза на улицата и раздава от питата на всеки който мине по пътя. Според народното поверие къща, в която са месили такава пита, болестта не идвала. От същата пита, докато е гореща, дават и на кучетата, за да не ги хващал бяс.

Подходящо ястие за празника е празничната погача.

Андреевден - 30 ноември

Св. Андрей Първозвани е проповедник на словото Христово сред славяните.

Този ден е наречен от народа Андреевден. Обредът, извършван по време на празника, е:

Още от вечерта се накисва във вода царевица на зърна. Някъде прибавят към нея по няколко зърна от всичко, което се сее по полето и градината - боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес и др., за да се раждат едри и набъбнали, като сварените зърна. Но това не е задължително.

Рано сутринта, когато пропеят първи петли, започват варенето. Част от сварената царевица се разнася на близки, роднини и съседи, а останалата се изяжда от семейството. Вярва се, че къща, която спазва този обичай, през цялата година щяла да бъде спохождана от берекет. Смята се също така, че от нощта срещу Андреевден дните започвали да наедряват, т.е. да стават по-големи.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани