Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Народни обреди, обичаи и поверия: Февруари - Малък Сечко

  09 Юни 2014 780 видяна
(3 гласа)

Трифунци, Вълчи празници, св. Трифон - 1, 2, 3 февруари

Свети мъченик Трифон след жестоки мъчения за Христовата вяра бил посечен с меч по времето на император Деки през 248 г.

Св. Трифон се счита за пазител на лозята. Този празник, който продължава три дни, празнуват всички лозари, градинари и кръчмари. Нарича се още Трифунци.

Първият Трифунец е посветен изцяло на св. Трифон. През този ден се извършват някои обреди, известни като зарязване и закройване на лозята и избиране на Трифон или т.нар. цар на лозята.

Рано сутринта всеки мъж, който има лозе, отива там, като носи шарена вълнена торба, в която стопанката е сложила прясна пита, пълнена, варена и след това запечена кокошка и бъклица с вино. В торбата се слага и шише с вода с разтворена в нея пепел, която предварително се освещава в черквата от свещеник. Отделно се носи малко пепел от огнището. Когато пристигне на лозето, стопанинът най-напред се прекръства и полива със светената вода трите кютюка, от които ще зарязва пръчките. Поръсва ги с пепел. От всеки кютюк отрязва по три пръчки, прекръства се отново и полива зарязаните кютюци с малко вино от бъклицата. С този обред се счита, че лозето вече е зарязано. После всички съседи лозари се събират на едно място и нареждат трапезата. В средата поставят цветя, увити с босилек и червени конци. Слагат и три отрязани лозови пръчки. Когато всичко е готово, се пристъпва към избиране на Трифон или цар на лозята.

Той се избира по желание. Този, който иска да стане, просто взема китката и останалите го обявяват за цар. Обикновено това е по-късметлия и по-заможен човек, защото има големи разноски по празника. На главата и през раменете на царя слагат венци от лозови пръчки. След като хапнат и пийнат, всички се отправят към селото. Начело е царят в каруца, теглена от съселяните му. Процесията минава покрай всички къщи, където се черпят, поливат новоизбрания цар с вино и благославят с думите: „Хайде, нека да е на берекет. Да прелива през прагове!"

От дрехите на царя тече вино, мокър e до кости. Тогава той решава да се преоблече и кани лозарите на гости в дома си. Предварително е подготвил курбан от овен или вол, за да ги нагости. Според обичая царят е длъжен през целия ден да посреща и изпраща гости и никой да не оставя гладен и жаден. Той самият трябва непременно да се напие. Покрай него задължително се напиват и другите. Само тогава според народното вярване се смята, че ще има берекет по лозята. Така приключва първият ден на Трифунци.

Вторият ден на Трифунци е Сретение Господне. Жените месят питки и ги раздават на две къщи, които най-много уважават. През целия ден не се работи нищо. Правят се наблюдения и предсказания например:

Ако получиш пари през този ден, то ще получаваш пари през цялата година. Ако даваш, ще даваш през цялата година.

Ако на този ден времето е хубаво, такова то ще бъде 40 дни.

Ако на Трифунци вали сняг на парцали - през лятото пчелите ще се роят добре.

Вярва се още, че на Сретение Господне, когато човек излезе от дома си, каквото му се случи - добро или лошо, такъв ще му бъде късметът през цялата година.

Третият Трифунец е наречен Семен, Симон, Божа майка. На този ден хората си чукат главите една в друга, за да бягат змии и гущери; не секат дървета, не режат нищо. Младите и бездетни жени, ако искат да се сдобият с дете, приготвят голяма царевична пита, разчупват я и я разнасят на съседите. Втора подобна пита носят в черквата и я разчупват пред иконите със запалена свещ.

На 1, 2 и 3 февруари се празнува още и за да не правят пакости вълците. През тези три дни не се работи нищо. Не се отварят ножици, за да бъдат затворени челюстите на вълците през годината. Месят се и колачета, които се поставят в яслите на добитъка, за да не го нападат вълците.

Подходящи ястия за празника са: курбан от овнешко месо, содена питка, варено пиле.

Боже име, св. мчца Агатия - 5 февруари

На този ден само омъжените жени не работят нищо. Празнуват, за да са живи мъжете им. Ходят на черква, палят свещи и се молят горещо на Господ да даде дълги години, живот и здраве на съпрузите им.

Чумин ден, св. Харалампий - 10 февруари

Свети свещеномъченик Харалампий бил измъчван жестоко за Христовата вяра и посечен с меч в гр. Магнезия в Тесалия през 198 г.

Св. Харалампий е изобразен на иконата как измъчва чумата и я държи затворена в шише. От всички лоши духове и болести, които Бог изпраща на хората за наказание за техните грехове, чумата е на първо място. За да я умилостивят, те решили да й посветят в нейна чест празник, наречен Чумин ден. Извършват се следните обреди: сутрин рано се почистват и измитат къщата, дворът и оборите. Пече се хляб и отделно се прави някаква гостба. Докато хлябът се пече, в черквата се носи мед, който се прекадява от свещеник. После с него се намазва хлябът, прекадява се от стопанката и се раздава на късчета в три къщи за здравето на "леля" - така наричали чумата. Останалият мед се запазва за цяр през годината. После всички излизат на края на селото с хляб, вино и гозби. Там подават "за здраве" на чумата. Смятат, че така тя ще бъде милостива към тях.

Власовден, св. Власий - 11 февруари

Свети свещеномъченик Власий, епископ на Севастия в Кападония, е посечен за Христовата вяра в 316 г.

Народът нарича този празник Власовден, св. Влас. Празнува се най-вече за здравето на воловете и на овцете, да не заболеят от смъртоносната болест влас. Това са малки власинки в червата и в стомаха на преживните животни. Нейното име и празникът на св. Влас нямат нищо общо. Просто това е съвпадение.

За да се смили болестта над животните, се устройва празник, наречен на нейното име Влас. Обредът е следният: Задължително се омесват два колака - единият е посветен на св. Петка, а другият е на св. Влас. Колакът, наречен на св. Влас, се прекадява в обора и в кошарата на животните, начупва се на дребни парчета и се смесва с храната на воловете и овцете. Смята се, че така те ще бъдат предпазени от болестта.

Вторият колак, наречен на св. Петка, също се прекадява и се намазва с мед или петмез (рачел). Рано сутринта се разчупва и подава на съседите за "волово здраве". Те казват: "Да е на помощ св. Власи!" и започват да наподобяват рев на говедо или блеене на овца. Поради това мучене на много места празникът се нарича Муковден.

В някои райони на България на този ден колят вол и правят курбан. Другаде откарват рано воловете на водопой на реката или кладенеца. На рогата им слагат два кравая. След като се напият воловете, единият кравай се натопява във водата, разчупва се и се дава на животните да го изядат. Вторият се раздава на присъстващите там или на срещнатите по пътя за здравето на воловете.

Подходящи ястия за празника са: обредни хлябове и колаци, курбан от овнешко месо.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани