Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Народни обреди, обичаи и поверия: Януари - Голям Сечко

  09 Юни 2014 939 видяна
(1 глас)

1 януари

Сурваки, Обрезание Господне, св. Василий Велики, Васильовден, Нова година

Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, е живял по времето на императорите Константин Велики и неговите синове Юлиян и Валента. Управлявал е църквата в Кесария Кападокийска цели 15 години. Починал през 375 г.

Този празник в миналото се е празнувал навсякъде под названието Сурваки. Неговите обреди и обичаи са запазени и до днес, като се свързват непосредствено и с посрещането на Нова година.

На 31 декември срещу Сурваки се прави втората кадена вечер след Коледа - Бъдни вечер. Обаче някои от народните обреди и обичаи са по-различни от тези, свързани с честването на Бъдни вечер.

За посрещането на новогодишния празник се приготвят блажни, а не постни ястия. На масата задължително се нареждат погача (пита), баница и варена свинска глава.

Погачата или питата се меси от стопанката на къщата. В нея тя слага сребърна пара. В някои райони на България има обичаи парата да се поставя в баницата. А на други места сребърната пара се слага в боговицата, т.е. в обредния хляб за Бъдни вечер.

След като омеси питата и преди да си измие ръцете от тестото, стопанката отива в двора и докосва с тях някое плодно дърво, за да ражда то много плод; ако има кошер, докосва и него, за да бъдат плодовити пчелите и да дават повече мед.

Баницата - наричат я още млин, се прави също от стопанката. Между тестените листове тя слага малки дрянови клонки с пъпки, които предварително нарича: за Бога, за къщата, за гурбет, за здраве, за късмет, за пари, за добитъка, за лозето и т.н. Някъде вместо баница правят зелник, тутманик, булгурник и др.

Свинската глава е останала от закланото за Коледа прасе. Тя се вари заедно с краката само със сол, чесън и брашно. Когато се свари, се раздробява и се поставя на масата във вид на пача.

В някои райони задължително се приготвят ястия от петли, кокошки, пуйки и други птици. Съществува поверие, че пернатите животни носят щастие и късмет. Освен тези неща на масата се слагат още орехи, кромид лук, мед, жито, а някъде и сарми от месо с ориз или с булгур, пържено или печено свинско месо и др.

След като всичко е готово, трапезата с ястията се прекадява от най-възрастния мъж в къщата. Той прекадява и останалите стаи, сгради, добитък и др. Прибира се и разчупва питата на толкова парчета, на колкото трябва да се нарече. Едно парче се нарича за къщата, друго за стопанина, трето за стопанката, четвърто за синове, за дъщери, за снахи, за всяко дете и т.н. На когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Според народния обичай парата след това се откупува от стопанина, който я прибира в кесията си. Някъде я дават в черквата за откупуване на греховете, другаде я връзват с червен конец за гърнето, с което пият вино, за да е здрава и берекетна годината. След като разпределят питата, започват да вечерят, като хапват и пийват до насита. Говорят се весели неща и се чака настъпването на новата година - Сурваки.

Сурвакането е втората част от кадената вечер. То се прави, когато пропеят първи петли. Тогава тръгват сурвакарите. Това са момчета от най-малки до 15-16-годишни. Те носят напъпили дрянови пръчки с пъпки, украсени с пуканки, панделки, хартийки, кравайчета и др. - сурвакници. Когато влязат в къщата, момчетата започват да удрят леко с тях по гърба домакините - сурвакат ги и благославят:

"Сурва, сурва година,
весела, весела година,
голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Живо, здраво до година,
до година, до амина!"

Като свършат благословията, стопаните ги даряват с кравайчета, захарчета, сушени плодове, пари и др. Сутринта на Нова година всяко момче сурвака най-напред родителите си и чак след това отива да сурвака други роднини или съседи.

Подходящи ястия за празника са: новогодишна капама, новогодишна печена тиква, новогодишна баница с късметчета, сурвакарски кравайчета, захаросани ябълки, захарасани бадеми, баклава с готови кори.

Карамановден, св. Силвестър - 2 януари

Свети Силвестър, папа Римски, управлявал Римската църква 21 години. Починал е през 335 г.

Според народното вярване и обичаи на този ден се празнува в чест на впрегатния добитък - волове и биволи. Късно вечерта стопанката слага в чиста шарена торба бъклица с вино, прясна пита, наденици, сланина, печено свинско месо и пари. Завързва торбата с чиста кърпа за лице и я закача на някой гвоздей в обора, където нощуват животните. Там не е почиствано от Коледа. Тогава според обичая идват млади мъже от селото, които изхвърлят тора, почистват обора и яслите, слагат на животните нова плява и сено и вземат оставената торба. На другия ден се събират всички риначи от селото на гощавка, след което връщат на стопаните празните торби и бъклици. На Карамановден не се яде свинско месо и сланина - за здраве на животните.

Пропъждане на поганите дни

Неделя преди Богоявление - 5 януари

Поганите дни започват от Бъдни вечер до Водици - 5 януари, когато мине кръстът. Тези дни имат още няколко названия - мръсници, мръсни дни, бугани дни, караконджови дни и др. Според вярванията тогава навсякъде се разхождат зли и нечисти духове. От нощна доба до първи петли те обикалят къщите, улиците и дворовете. Когато караконджулът срещнел закъснял човек, започвал да го боде с тръни, да го стряска и плаши. Накрая го възсядал и го карал да го носи по полето, докато пропеят първи петли. За да се предпазват от тях, хората носели в пазвите и джобовете си чеснов лук, защото злите духове бягали от него. През тези мръсни, погани дни се правят и маскаради, наречени някъде старци, а другаде джамали.

На 5 януари обаче започва прогонването на поганците. Съществува обичай, при който свещеникът обикаля с Божия кръст домовете и ръси хората с кръстена вода. Всеки пие от нея и се счита за пречистен от мръсните дни. Така се пропъждат караконджулите и останалите зли духове. Ако не дойде свещеник, ръсенето става от най-младата булка. От този ден се пости - не се яде месо, за здравето на добитъка.

Йордановден, водици, св. Богоявление - 6 януари

Вечерта срещу св. Богоявление - Йордановден, се прави третата кадена вечер. На трапезата се слагат пита, от пшеничено и царевично брашно, ястия от джуркан боб, варено зеле, сарми, орехи и вино. Всички ястия задължително са постни. Преди да се започне вечерята, тя се прекадява от най-възрастния мъж в къщата.

Според народното вярване през нощта срещу Богоявление се отваряло небето. Който можел да види това, Господ му давал всичко, каквото си пожелаел.

На другия ден се прави Великото водоосвещение по строги църковни правила и канони. Там, където има реки, езера и морета, в тях се хвърля кръст от свещеника. Веднага след това във водата се хвърлят мъже, които го търсят, изваждат и му го предават. Носят се и иконите на къщата, които след Великия водосвет се потопяват леко във водата. Момичетата си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Момчетата се къпят в реката за здраве.

Общо вярване е, че ако на този ден замръзне китката на свещеника, с която ръси, през годината ще има голямо плодородие.

Подходящи ястия за празника са: сарми от пресни или кисели зелеви листа, сарми от лозови листа, сарми от зрял боб, пълнени чушки с боб, пълнени чушки с грухан боб, просеник.

Ивановден, св. Йоан Кръстител - 7 януари

На Ивановден се прави къпане за здраве. Според обичая още от тъмни зори се носи прясна вода от кладенеца или от реката. В по-голям съд се потапят децата, а възрастните ги къпят вън, на открито, като им изливат водата върху главата. Който не желае да бъде къпан, трябва да се откупи с пари. Още от далечното ни минало е останала традицията, че къпачите не могат да бъдат съдени или наказвани за това, че са окъпали някого насила. Жалби срещу тях никога и никой не е приемал.

Бабинден - 8 януари

Този ден се празнува в чест на бабата - жената, помагала при раждането на децата, за здравето на децата и на техните майки. Съществуват три обичая: първият обичай е къпането на децата от бабата, вторият е гощавката в дома на бабата и третият е къпането на бабата.

Още от сутринта бабата посещава онези домове, в които е бабувала, т.е. помагала е при раждането на децата. Тя съблича и окъпва малките деца, после ги миросва (маже) по челата с чисто краве масло и мед, на по-големите умива очите. Момите и булките поръсва с вода и китка здравец. След като обиколи домовете и изкъпе децата, бабата се прибира вкъщи, за да се приготви за посрещане на гостите. Около обяд всяка жена, на която бабата е бабувала, занася в дома й прясна погача, варена и след това запечена с масло кокошка, баница и вино. Нарежда се богата трапеза, на която се слага и ястие, приготвено от бабата. Започват да се гощават, да пеят песни, да си разказват и споделят случки, свързани с раждането и отглеждането на децата. След като се наобядват жените, идват и мъжете. Прави се обща веселба, играят се хора на двора. В разгара на празника с много шеги и закачки се излива чаша вода върху главата на бабата - приема се, че по този начин са я окъпали. Накрая я даряват с кърпа за лице, в която има увити малко пари.

Подходящи ястия за празника са: варено пиле, задушена кокошка, печено пиле на фурна, празнична погача, содена питка, малки питки със сирене, курбан от овнешко месо.

Атанасовден, Зимни св. Атанас - 18 януари

Свети Атанасий Велики, архиепископ на египетския град Александрия, е един от най-големите защитници на православието.

Според вярването св. Атанасий е участвал в разделянето на небето и земята и на него се паднала честта да владее зимните снегове и ледове. На този ден св. Атанасий се обличал с копринена риза, излизал в планината и се провиквал: "Иди си, зимо, да дойде лято!" И зимата започвала да се стяга да си ходи, а пък лятото се приготвяло да дойде.

Овчарите смятат, че през този ден тръгва чумата по овцете. Затова се колят овни и се прави курбан. Някъде се меси хляб и се коли черна кокошка, която се принася като жертва на чумата. Задължително се приготвят пресни питки, намазани с мед, върху тях се набожда по стрък босилек и се раздава на близки роднини, приятели и съседи.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани