Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Протестите в Турция - ролята на ултрасите и медиите

  10 Юни 2013 152 видяна
(1 глас)

Анализатори предупреждават, че Турция се готви за продължителни всенародни вълнения. За жалост хилавите сбабичосани телевизии у нас не показват истинските размери на насилието в Турция, нито пък разказват историите на турските лица на протеста. За да объркат нещата в България, изкараха Иван Петров самозванец, но когато става дума за отразяване на международна новина са далеч по-сдържани и тактични.

Без Иван, тактикът на варненските шествия, протестите в морския град станаха вяли и угаснаха, като духа на самозапалилия се Пламен. И докато при нас платени от политически играчи журналисти оплетоха конците с цел да канализират и смачкат бунтуващите се, в южната ни съседка още си търсят говорител и лидер на движението, мислят и за име.

Оказа се, че турското общество, наглед хомогенно и сплотено е далеч по-разнолико от българското и трудно се обединява. И при тях, както и при нас футболните агитки станаха стожер на гражданското недоволство, обединявайки всички около себе си и пазейки по-слабите, както се случи във Варна.

Та нашите родни слугинажчета не разказват нищо за т.нар. фирми, които дадоха тласък на демонстрациите в южната ни съседка, вероятно за да не провокират родните ултраси да последват събратята си от юга. Ако държите да получите по-точна информация за събитията, различна от тази „телевизионните лидери" у нас, следете поредицата от статии за събитията в Турция, публикувани във в. „Дневник".

DW също дава адекватна информация за заприличващите на гражданска война сблъсъци между органите на реда, представляващи държавата и гражданите, борещи за социални и лични права и свободи. А що се отнася до родните телевизионери, некачественото отразяване на събитията на моменти се дължи и на явна некадърност. Бтв отзоваха безпомощния си кореспондент и изпратиха новото „оръжие" Петър Нанев, та белким отрази събитието като хората.

Сайтът „Радикал" публикува снимки на пребита от полицаи жена, участвала в протестите. Българският Offnews също пусна 36 снимки, запечатали погромите над иначе мирните демонстранти. Фотосите са взети от снимковия блог tumblr и за тях няма данни къде точно и от кого са заснети.

Заради политическия чадър над медиите, няма точна статистика за броя на починалите и ранените при сблъсъците. От любителските кадри в интернет е видимо само, че по улиците на Истанбул текат реки от кръв. „Радикал" съобщава още, че крайните футболни фенове на „Бешикташ", групата „Beşiktaş Bazaar", са все още в действие и тормозят служителите на реда, пръскайки противогазите им с черна боя.

По този начин принуждават полицейските служители да свалят маските, защото нямат видимост и искат или не да вдишват от сълзотворния газ, който самите те разпръскват срещу събралото се множество. Чрез Twitter да се включат в борбата срещу властта бяха призовани агитките на „Фенербахче", „Галатасарай" и онези от „Бешикташ", които все още не са вприсъединили към съмишлениците си от „Таксим".

Групи от поддръжници на четвъртия по-популярност футболен клуб в страната и първи извън Истанбул „Трабзонспор", както и почитатели на „Мерсин" и анадолски отбори също бяха поканени на събитието в социалната мрежа. Срещата е в 19,00 на „Gezi Park Taksim". За сблъсъци с полицията се готвят още от „Гьозпете Измир" и „Каршъяка", които стягат куфарите за Истанбул.

Никак не е случайно, че вълненията тръгнаха от квартала „Бешикташ", намиращ се в самото сърце на Истанбул, най-големия турски град. Агитката на футболен клуб „Бешикташ", кръстила себе си „Çarşı Grubu" („Групата от чаршията") е малка армия от мъже в зряла възраст, която е способна да спре всеки неприятел по пътя си.

Отразяващите протеста медии не са съвсем точни в твърдението си, че събралите се са мирни. Да, голяма част от демонстрантите наистина са мирни, но футболните агитки са винаги готови да отвърнат на удара с удар. На тях им е все едно какво ще им причини полицията, защото понасят ежеседмично насилието по стадионите.

Ако си спомняте и у нас органите на реда редовно малтретираха феновете по родните трибуни, за да смачкат евентуални протестни действия, каквито наблюдавахме от страна на ултрасите на „Черно море" във Варна през февруари 2013 г. Това е прийом на всички ченгета по света - провокират феновете, а сетне, когато им се отвърне със сила арестуват лидерите на агитките.

Ролята на момчетата от чаршията е пренебрегвана в репортажите на почти всички световни медии. И все пак намесата се прокрадва по някой друг ред за тях, но той минава между другото в целия потоп от информация за случващото в Турция. Журналист на „Гардиан" пише, че турските протести приличат на мач между протестиращи и полиция.

В статията на Джон МакМанъс се казва: „Феновете на „Бешикташ" следват протестите в Истанбул на пл. „Таксим", прераснали в антиправителствени демонстрации от 2 юни." В материала се съобщава още, че момчетата от „Çarşı" са имали сериозен сблъсък с полицията през март т.т. по време на мач със спортния враг „Фенербахче".

„Çarşı Grubu" преди мачове се събира на „Капълъ чарши", оттам идва и името ѝ. Момчетата от групата или „фирмата", както още наричат турските агитки на ултрасите, са удърници в масовите побои между фенове. В актива си имат десетки жертви, които са убили със собствените си ръце. Да защитиш честта на любимия отбор е като да браниш дома и семейството си.

Те са нещо като английските запалянковци, известни със своята бруталност по трибуните и извън тях. Поддържащата група на един от трите най-успешни футболни клуба в страната е основана през вече далечната 1982 г. и има десетилетна традиция в битките с полицията. За сравнение едно от най-популярните обединения на поддръжници на „Фенерите" „Genç Fenerbahçeliler" датира от 1998 г.

Мотото на „фирмата" доказва нейното войнолюбие: „Çarşı, her şeye karşı!" („Чаршията е срещу всички'). Разликата с това на „Бешикташ" е в международното развитие на фирмата. „Genç Fenerbahçeliler" има клонове в 16 държави, освен Турция, вкл. и в България.

В емблемата на армията от фенове на BJK присъства международният символ на анархисткото движение - „А" в кръгче. Това е още един знак за идеите, които изповядват привържениците на „Бешикташ", сдружили се в „Beşiktaş Çarşı Grubu". Те се определят като по-истински турци от привържениците на „Фенербахче" и „Галатасарай", защото „Галата" е основан от български колежани, учещи в Истанбул, а историята на „Фенерите", има общо с гръцките фанариоти.

В „Бешикташ" се развиват различни видове спорт, както и в другите два гранда на Турция - футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, бокс, атлетика, гимнастика, тенис на маса, плажен футбол, борба, шах, спортен бридж и др. Историята на тима започва още през 1902 г., когато група от 22-ма младежи започва да се събира в „Serencebey", квартал „Beşiktaş", за да провеждат спортни тренировки, включващи елементи от спортната гимнастика, вдигане на тежести и пр. мъжки спортове.

Султан Абдул Хамид II изпраща свои съгледвачи да проучат дали зад сбирките на младите мъже не се крие стремеж за развиване на политическа дейност. Оказва се, че опасенията му са напразни и година по-късно се ражда черно-бялата легенда. Клубът е основан е през 1903 г., преди „Fenerbahçe" (1907 г.) и „Galatasaray" с рождена дата 30 октомври 1905 г.

След обявяването на Османската империя за конституционна монархия през 1908 г. в „Бешикташ" започват да се развиват и други видове спортове като борба и фехтовка, имащи пряко отношение към подготовката на младежите за военна служба. В последващото развитие на спортното дружество, като и това на съперниците му от другия бряг на Босфора е пряко свързано с армията и защитата на града от нападения. Затова съвременните агитки бранят с такава жар честта на отбора си.

„Бешикташ" се гордее с ок. 400 хил. фенове или най-многобройната футболна агитка в страната. Цветовете на тима първоначално са черно, бяло, червено, но след дадените от Османската империя жертви по време на Балканските войни и безвъзвратното загубване на европейските територии на империята червеният цвят е премахнат от екипите и знамето на „Бешикташ", като знак на уважение към падналите в боя.

Червеният цвят символизира родината и все още присъства е емблемата на отбора, но не и в екипи на играчите. Черното и бялото са избрани от основателите на тима като контрастни цветове, обозначаващи крайностите в природата. Ултрасите на „Beşiktaş" носят в себе си бялото и черното на човешката душа. А сега са на вълна „черно' и изглежда никой и нищо не може да ги спре по пътя към успеха и свободата.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани