Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Червено като кръв

  06 Юни 2013 125 видяна
(1 глас)

Нощта на 4-ти срещу 5-ти юни беше първата без кървави битки между жандармерия и демонстранти. Въпреки това страстите в Турция продължават да се разгарят. Уличните битки между полиция и протестиращи взеха трета жертва. След като в предишните дни на протестите загинаха две момчета на по 22 год., сега почина активист ранен в главата. Нещастието се е разиграло през деня на 5 юни.

„Mynet haber" продължава да отразява протестите. В материал, качен на електронния сайт се казва, че протестът се е пренесъл и в големите търговки центрове. Персоналът отказва да обслужва клиентите. Служителите в магазини и ресторанти се събират по площадките на моловете, танцуват и пеят пред смаяните погледи на туристите.

Местните обаче с охота се присъединяват към продавачите, включват се в неподчинението, снимат се с тях и ги аплодират. В същото време на площад "Таксим" изникнаха пунктове за събиране на храна и лекарства. А „Taksim megdan" се превърна в мегдан за кръшни танци. Тъпанджии задават ритъма на френетичното веселие, огласящо центъра на Истанбул.

Бунтът на братята турци се насочи срещу медиите, които умишлено заблуждават населението, поднасяйки му невярна, оскъдна или направо подменена информация, нагодена към интересите на управляващите кръгове. По време на вълненията от тази зима в България беше освиркана Бтв, заради тенденциозното отразяване на събития от политическия живот.

В Турция, в плен на протестиращите попадна екип на NTV, отразяващ протестите. На 3 юни, докато по теле канала върви развлекателно шоу и бунтът не се излъчва пряко, разгневена тълпа е изпочупила стъклата на сателитната кола, с която журналистите от медията са стигнали до мястото на събитието.

Новината влезе в емисия на NTV и в съдържанието на радикален турски сайт. Един от участниците в погромите на „Тексим" е попитан от репортер защо е изпотрошен служебен автомобил на телевизия. Отговорът е: „Протестираме срещу отношението на медиите."

Оказва се само 3 телевизии и няколко сайта отразяват събитията от "Тексим" и парка "Гези", чието бъдещо застрояване се превърна във формален повод за масовото негодувание. От днес и в. „Milliyet" навременно осведомява читателите си за развитието на протеста. „Milliyet" (букв. „Народ") медията е известна с пристрастността си към управляващата партия на „Справедливостта" и премиера Ердоган и появата на ексклузивната информация сред водещите теми в изданието е изненада.

Въпреки това информационната мъгла, обхванала размирна Турция, все още не се е разнесла. 25 души са арестувани в Турция за разпространение на информация за бунта в социалната мрежа. Най-свежата информация в официалните интернет страници е от сутринта на 5-ти. Голяма част от материалите вече са на 2-3 дни.

Случващото се в икономическото сърце на Турция е твърде неудобно за управляващите и те се опитват да го изличат като кървавото петно, попаднало върху турски килим. Ердоган от години убеждава света, че Турция е светска модерна държава, в която човешките права са гарантирани. Преди седмица явното несъответствие между реалността и твърденията му лъсна, заслепявайки болезнено привържениците на идеята страната да влезе в ЕС.

Турция отдавна не е републиката на Ататюрк. Тя е страна на контрасти, в която под едно небе съжителстват твърде много бедни и безправни, с малък процент несметно богати (Както е ив България... бел.ред.). Средната класа се намира само в най-големите индустриално развити градове.

Мнозинството от хора живее на границата с бедността и поддържа бит, сходен с този на предците си от нач. XX век Социалната ситуация много напомня на тази в България - народът се състои от работеща маса и малобройна олигархия, диктуваща правилата, по които се развива държавата.

И там, както у нас, бе извършена трансформация в състава на населението - от предимно селско по своя характер, днес то е ок. 75 % градско. Близо 13 милиона от 73-те, съставящи населението на Турция, обитават Истанбул или малко над 17 % от турците живеят в най-големия и развит град в страната.

Столицата на две империи ги привлича с най-високата средна работна заплата в Турция и лъскавия начин на живот, който осигурява. Приблизително 80% от всички жители на страната са под 35 год. Турция заема 104 място по рейтинг на стабилност в света, членува в G 20 - организацията на 20-те най-развити и печеливши икономики на планетата, разполага с втората по численост армия в НАТО, която е полу-професионална по своя характер.

Всички мъже навършили 20 год. отбиват наборната си служба и след приключването ѝ минават в запаса. Армията поддържа всички родове войски - пехота, военновъздушни и военноморски сили. Територията ѝ от 785 347 км² се дели на 12 региона, които от своя страна се поделят на 81 провинции (il).

По реда си, определен от държавата регионите са: Истанбул, Мармара (Западно Мраморно море), Еге (Егейско море), Доу Мармара (Източно Мраморно море), Батъ Анадолу (Западна Анадола), Акдениз (Средиземное море), Орта Анадолу (Централна Анадола), Батъ Карадениз (Западно Черно море), Доу Карадениз (Източно Черно море), Кюзейдоу Анадолу (Североизточна Анадола), Ортадоу Анадолу (Централна Източна Анадола), Гюнейдоу Анадолу (Югоизточна Анадола).

Извън сухите енциклопедични факти - азиатските части се обезлюдяват, за разлика от европейските. Намирането на работа става все по-трудно, висшите учебни заведения никнат като гъби, младежите трупат дипломи, които може и да не използват през целия си живот. Всичко това кара будната прогресивна младеж да озверее и да излезе по улиците в търсене на справедливост и по-добро бъдеще за себе си.

Предимно млади мъже се осмелиха да излязат по улиците на големите градове. Средностатистическите студентки са ограничавани в действията си от своите бащи, братя и съпрузи, както някога това се е случвало с техните баби. Момичетата от по-освободени семейства се страхуват за сигурността си и затова не участват в метежите. Но въпреки всичко се намират и смели млади жени, излезли по площадите, за да кажат „Не!" на ориенталския начин на живот, да отстоят демокрацията, западните ценности и морал.

В една от най-обширните статии за Турция излизали на български език през последните няколко години, тази на германската журналистка Малте Хенк, публикувана в ноемврийския брой на сп. „Geo" от 2011-та се загатват част от проблемите на ислямската светска република. Статията е написана за немското издание на „Geo", но впоследствие влиза в българското и руското издание на един от най-четените научно-популярни журнали.

Материалът носи заглавие „Вяра и власт" (на руски „Вера и власть"), за да покаже още с първата дума връзката между религията и властта, в набедената за светска държава Турция. „В страна, където религията е отделена от държавата, ислямистко правителство прави либерални реформи. И всичко това на фона на бум с китайски мащаби." - пише Хенк. В статията се разказва за бунтовете на военните, техните тайни организации, цели и идеи.

Протестиращите през 2013 г. категорично се разграничават от генералите, периодично окупиращи властта. Техните групировки представляват другото радикално крило от политическия спектър на Турция, имащо диаметрално противоположни ценности от тези на ислямистите, водени от Ердоган. Но улицата търси не временна, а генерална промяна, каквато потърсихме първо ние - българите и се почувствахме отново излъгани след развръзката от проведените парламентарни избори.

Затова овладявалите неколкократно властта военни не влизат в сметките на бунтуващите се. Всъщност религия и светска власт са прелети в едно при управлението Ердоган и наблюдаваме възвръщането на ислямския управленчески модел в страната. Затова и младежите излязоха по улици и площади, в стремежа си да покажат на Европа и света, че нещо не е наред.

Ако държите да разберете смисъла на борбата за южните ни съседи и да опознаете нрава им, прочетете романа на Марио Леви „ Къде бяхте, когато падна мрак?". В него няколко млади амбициозни студенти създават театрална група, творят изкуство мечтаят за бъдещето. След края на следването си се разделят и всеки тръгва по своя път.

След десетилетия се срещат, за да споделят един с друг разочарованията си от живота в Турция и системата. Под камуфлажа на художествената литература писателят от еврейски произход разкрива недъзите на съвременното турско общество. Романът на Леви е издаден на български език през 2012 г. и към него има голям интерес.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани