Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Турция на своя поход за свобода

  03 Юни 2013 113 видяна
(1 глас)

За първи път, когато изписах думата "Турция" в търсачката, не попаднах на информацията в "Уикипедия" за държавата или пък на пътна карта. Изскочи ми статия в сайта на столичен всекидневник за протестите в южната ни съседка. От години насам гражданското недоволство не е прераствало в толкова масови и организирани прояви, макар периодично в страната да се състоят демонстрации по различни поводи. И като че ли дойде ред за обстоен преглед на събитията у нас и в Турция от последните месеци, имайки предвид значимостта на демонстрациите за бъдещото политическо развитие на двете държави.

Големите турски ежедневници избягват темата за протестите на Таксим, тъй като от десетилетия са официози на властта. Статия във вестник „Мilliyet", анализираща безредиците е публикувана преди 3 дни. Близките до властта медии акцентират върху метежите в провинцията. „Мilliyet" отразява темата от Анкара, Измир и Мерсин. Обръща се внимание на маските, носени от гневните младежи, излезли на бунт по улиците - тези на анонимните.

По-малките електронни сайтове, за разлика от монополистите в новинарския бранш, не пестят коментари за случващото се. Haberturk представя новината в няколко материала, придружени от кадри на събитието. На една от снимките в сайта се вижда група младежи, изписваща със спрейове обидни думи по адрес на правителството и премиера върху дървена постройка. Чете се и определението „фашисти". Друга фотография показва шествието на демонстрантите по моста, свързващ европейската в азиатската част на Турция.

Лъчът от хора по-късно се сля със събралото се на площада множество. В текстът под снимката се казва: „Група от около 200 души марширува в Таксим през моста над Босфора." Посочва се, че групи от цялата област започват да се събират на Таксим. През деня пътят E-5 Highway е останал затворен за движение, като по този начин квартал „Бакъркьой" е останал отцепен. Изпочупени са и стъклата на три общински автобуса. В друго съобщение на сайта се казва, че полицията постепенно се оттегля. Сблъсъците между полиция и протестиращи са продължили до късно през нощта. Има и ранени.

Сайтът amerikansesi "америкаски звук" дава подробна информация за гражданските бунтове на площада в Истанбул. Отбелязва се, че към момента протестират ок. 1500 души, а още около 1000 са арестувани от полицията. Съобщава се за ранени 26 полицаи и 53 цивилни граждани. Защитници на правата на човека изтъкват, че в през последните години в Турция, при употреба на водни струи, сълзотворен газ и физическа сила от страна на полицията са ранени стотици.

На фона на тази новина се открояват още няколко събития - падането на ембаргото за износа на оръжия към Сирия и официално изявление на Турция пред ЕС, в което се казва "Една птичка пролет не прави". Друго заглавие на водеща новина в сайта е "Германия разделена относно членството на Турция в ЕС".

Не е спестена и информация за оценката, дадена от френските медии за протестите в Истанбул. Анализаторите във Франция изтъкват, че прекомерната употреба на сила и политическите репресии в страната са разпалили още повече революционно настроените. Интересът на французите е породен от 500-тепротестиращи, събрали се на площад "Трокадеро" пред Айфеловата кула, за да подкрепят демонстрациите в Истанбул, искайки оставката на ислямистки настроения премиер Реджеб Тайиб Ердоган, както и спешни демократични реформи в Турция.

Заглавието на статията в amerikansesi гласи "Подкрепа от Париж, за да протестират на Таксим". В материала се казва: "PARIS - Таксим, Турция са обхванати от избухналото въстание и всички дават своята подкрепа за турците, живеещи в Париж. Около 500 души се събраха пред Айфеловата кула, площад Трокадеро, издигайки лозунгите:

"Таксим- съпротива", "Ердоган да подаде оставка", "светска и демократична Турция", "Direct Park Travel с Франция", "Истанбул- съпротива"- посланията осъждат остро полицейска бруталност упражнена върху активисти със знамена и лозунги в най-големия турски град. Интересен факт - върху знамената на събралите в Париж турски граждани са изрисувани сърп и чук и те много напомнят флага на СССР.

Вестник "Cumhuriyet" цитира турската секция на BBC и други водещи медии извън страната в коментара си за събитията. Извадки от чуждестранните материали гласят:

Ал Джазира: масовите протести продължават в Турция

Изпълнението на проект в Истанбул, разгърна гнева срещу правителството на Ердоган. Страната преживява сътресения през последните два дни.

Ню Йорк Таймс: Протестите се разпространяват из Турция, полицията се оттегли

Протестите срещу правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган в най-големия турски град Истанбул се разпространяват и в други градове, включително столицата Анкара.

GUARDIAN: На втория ден протестите в Турция не отзвучават

Wall Street Journal: В Турция протестите се задълбочават, а полицаи отстъпват

Турция разшири обхвата на антиправителствени демонстрации в цялата страна. Повече от 100 хиляди протестиращи на площад Таксим, превърнал се в символ на улиците на Истанбул...

REUTERS: неотказващите се протестиращи, влязоха в третия ден на сблъсъци в Турция

Пожари горят в Истанбул и Анкара, протестиращи се сблъскаха с полицията в ранните часове на неделя сутрин.

Любопитно е, че възходът на Ердоган в политическия живот на страната тръгна от поста на градоначалник на Анкара. На изборите победи не кого да е, а именитият Зюлфю Ливанели, като има съмнения за манипулация на вота. В свое интервю легендарният турски писател и композитор Зюлфю Ливанели, дадено за списание "Ева" казва, че нито майка му, нито баба му са покривали главите си с кърпи.

Днес почти половината млади жени в Турция използват този религиозен символ. Сякаш напредващата индустриализация е само параван, зад който се извършва промяна в турското общество, връщащо развитието му със столетие назад във времето. Изглежда делото на турския реформатор Ататюрк е заплашено от рухване, защото Ердоган всячески се опитва да върне старите порядки в обществото.

Протестите винаги започват от нещо малко, наглед незначително, за да се притъпи вниманието на властта към демонстрациите и след първоначален успех прерастват в борба за граждански права. В Турция това е екоакция. У нас протестите започнаха по същия начин - като мирни шествия срещу високите сметки за ток и след това се превърнаха в героичен поход срещу безчинствата на всички властимащи в страната, независимо кой спектър на политическото пространство заемат - левия или десния.

Също както при варненските протести от тази зима, шофьорите в най-оживения турски град подкрепят шествието с клаксоните на автомобилите си, а жените удрят по тенджери и тигани. Но докато тук биенето по домакинските съдове символизира глад, в Турция е знак за неравноправието между половете. И там, както у нас футболните агитки са доста активни. Традициите повеляват всеки местен тим да си има своя "Фирма" - ударна група от привърженици, която защитава честта на своя любим отбор по трибуните и извън тях.

Т. нар. Фирми са донесли смърт в семействата на много от привържениците на спортни съперници. Най-жестока е агитката на "Бешикташ", следвана от тази на "Галатасарай". Част от тях взеха участие в демонстрации на "Таксим", но не са водеща сила на протеста така, както у нас, при събитията в с. Катуница и шествията във Варна през февруари. На турските протести от вчера и днес се забеляза друга тенденция - младежи от различни природозащитни организации и интелектуалци се превърнаха в ядрото на недоволството.

Липсата на подобна спойка у нас по време на масовото недоволство е още едно доказателство, че сме нация без елит. Обществото ни е лишено от най-будните и успяващи хора. Онези, които са станали жертва на БКП и още са живи след изтезанията в лагерите, не са в състояние да оказват енергична съпротива на властта, а по-младото поколение предпочита емиграцията, за да си осигури по-спокоен и добре заплатен живот.

В Турция не е така. Макар да е имало и все още да има репресии срещу интелектуалци, те все още могат да бъдат опозиция на управляващите, а турската младеж няма същите икономически проблеми, както българската. Високият патриотизъм, който у нас отдавна не съществува, също ги спира масово да напуснат страната. И въпреки явните различия между тенденциите в двете общества с общо минало, можем да говорим за препокриване на събитията от Варна, София, Истанбул и Анкара.

Затова не се съмнявам, че България следи с повишено внимание събитията в Турция. Стокообмена със съседите ни от Югоизток възлиза на милиарди, в съседната нам държава живеят около милион души с български гражданство, които по презумпция сме длъжни да защитим, в случай че пострадат и не на последно място протестите у нас още не са стихнали, а може да се окаже, че събитията в Турция дават нов тласък на демонстрациите у нас.

Снимка - NBC

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани