Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Истории за и около бирата (и 5-ти август)

  07 Август 2012 151 видяна
(1 глас)

Онзи ден, 5-ти август, светът едновременно почете паметта на Мерилин Монро, самоубила се на тази дата и чества международния ден на бирата. Това са превратностите на съдбата, отразени в историята. Но да се върнем на бирата, толкова хубава, като излъчването на магнетичната Норма Джийн в пика на кариерата ѝ. В Германия, Чехия и Белгия, където пенливата течност е издигната в национален култ, отбелязаха събитието със специални тържества. А отпиването от халба, пълна с  „Warsteiner” или от  бутилка оригинална пилзенска бира, наистина отварят сетивата за удоволствията в живота.

Братът на едно приятелче работи в Острава (б.а. третия по големина град в Чехия), та му донесе оригинална чешка бира, колкото за половин хладилник, с прилични размери. И отзивите за пивото бяха хвалебствени, от сорта на: „Нищо общо с българската бира!“; „Искам да ме пуснат за малко там, само заради бирата.“ и „Изпих си я с кеф!“

Аз съм доволна и от родните марки, макар с блаженство да си спомням, как пиех от въпросния „Warsteiner”, в ранните си студентски години, в „Улицата“ (във Велико Търново), преди да я префасонират от метъл кръчма в безлична снобарска пицария. Тогава цените бяха малко по-народни, кръчмите в Търново неангажиращи, а студентите по-големи купонджии от сегашните.  А „Уличката“, както си я наричаме, присъства в студентските спомени на всички ни, възпитаници на ВТУ и военното училище в града, между 1999 и 2011 г. Жалко, че Борисовата криза я затвори, точно навръх Ивановден миналата година, когато беше последния работен ден на любимата ми пивница.

Но има и други готини места в старата, истинската столица на България. Пък и с няколко болярки под ръка или в стомаха, на човек му става по-леко. А като се сетих за „Болярка“, пак преди Б.Б. и С.Д. да ни стегнат каишите около и без това изтънелите вратове, в бирената фабрика в Търново имаше ден на отворените врати. С мой колега успяхме да видим как се приготвя бирата и научихме малко повече за историята на местната пивоварна. Едва ли, много от вас знаят, че „Болярка” - АД, съществува на мястото, заемано от стария завод за бира, основан от братя Хаджиславчеви. Тримата братя кръщават компанията си „Балкан“. Под това име цеховете съществуваха до 90-те, преди да им лепнат царствената марка. Търновското предприятие е третото по ред, открито в царска България, след пивоварната в Шумен, бутилираща „Шуменско“ и фабриката в Пловдив - „Каменица”.

Видяхме как се вари бирата и научихме, че за филтрирането ѝ се използва кизелгур - смес от стрити морски мекотели (миди, рапани), заедно с черупките. С намигване ни казаха още, че българската тъмна бира, съвсем не се оцветява с карамел. Взехме си сувенири от кашоните до поточната линия - нераздути РЕТ бутилки, приличащи на малки пластмасови епруветки и характерните за марката зелени капачки за кегове.

След историите, разказани в музея и цеховете на компанията, дойде ред на историческата дегустация. Опитахме току-що налята в кеговете бира, от всички цветове: бяла, тъмна, светла, утолихме качествено жаждата. А хората, с които седяхме на една маса, си тръгнаха с подарък комплект чаши. Донесохме им късмет! Нали сме студенти. И ние бяхме доволни, пийнахме, хапнахме, побъбрихме си за любимото питие с разни непознати, та накрая си тръгнахме и с добро.

Размислих по пътя към квартирата, за символиката на датите и съвпаденията на събитията. От разговора си със служителя, който ни разведе из „Болярка“, разбрах че пивоварите в България са си отредили за професионален празник Илинден - 20-ти юли или 2-ри август (по стар стил), „Деня на удавника“, както му казвам, когато морето взима курбан хора, дръзнали да плуват в него. Е, май е по-добре да преплуваме до вкъщи, след изпито обилно количество бира, вместо да си мерим силите със св. Илия.

Такива работи се случват в дълбоките дебри на Балкана. А по ирония на съдбата, имам двама близки, които празнуват рождени дни на 5-ти август. Той е младеж, 75-ти набор, басист на групата „Maniacal Pictures”, а тя - колега от университета, историк с широко сърце и ведра усмивка. Пътищата ни се разделиха през последните години, но им пожелавам: „Честит Рожден ден” - от страницата в „Списание. то”.

Успех, Никола и Моника! Напред с бира в ръка!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани