Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Любими и Велики Гласове на Рока

  07 Януари 2015 636 видяна
(3 гласа)

Тъмнина и лигавица – вътрешната страна на белия дроб. Диафрагмата се повдига и поетият въздух тръгва по пътя обратно навън – бронхиоли, бронхи, трахея, гласни струни, устна кухина са преминати и въздухът е освободен, трансформирайки се в глас и звук. Такава е последователността при повечето хора.

При някои по-особени човеци обаче не е така. При тях в трансформацията на въздуха в глас тайнствено как се намесва и душата и това, което гласните струни произвеждат, не е глас като гласовете, а е нещо по-специално и впечатляващо. Такива са хората с по-особените души, които прескачат извън телата им, ползвайки гласа като ракета носител. Тези гласове вълнуват, докосват, повеждат, осветляват нощи, затъмняват ясни дни, осмислят съдби. Когато на пътя на такъв глас се появи микрофон пък, усиленият звук маркира и оставя отпечатък на цели човешки епохи и ери.

Красотата на гласа, допълнена с красота на мелодията, е перфектна синхронизация в света на музиката, където образът на изпълнителя се изгражда от представата, която гласът и пеенето създават за него. Тук формата на тялото, мирисът, външният вид и характерът отстъпват назад, за да оставят гласовите възможности като единствен физически фактор за запленяване и впечатляване на насрещните слушатели. А какви само впечатления и симпатии са оставили големите гласове на рока – превърнали са се в легенди, титани, останали вечно млади или старчета – практически безсмъртни. Смъртта отнася тялото, но косата й не е достатъчно остра да убие гласа и да скъса връзката между феновете и записите на любимците им. Благодаря на техниката, че напредна толкова, че позволява одушевеният глас да заживява в аналогово или цифрово тяло, дори след смъртта на физическото.

Вокалистите на великите рок групи или соловите изпълнители, които са се превърнали в световни звезди и са запленявали с гласа си милионни тълпи навсякъде по планетата, не са един или двама... Мъже и жени с големи души и мощни гласове десетилетия наред са шествали и водили тълпите, ползвайки гласни струни вместо мечове, жезли или религиозни скрижали. И колко по-красив, несложен и приветлив е светът, който те създават, необременен и лек като гласът им! Не бива да ги виним, ако се окаже непостижим, трябва да опитаме отново.

Трудно може еднозначно да се определи кой от певците на Rock'N'Roll-a е най-добър. Те не се надпреварват, а раздават пеенето си и всеки печели уважение и заклети фенове. Въпрос на лични предпочитания е и това съревнование, и няма как да е иначе. Най-хубавото е, че има за всекиго по нещо.

Фреди Меркюри пее като бог, слязъл за малко сред хората, и го прави буквално до сетен дъх, за да остави повече от себе си и колко ли милиони хора биха дали част и от своето време, за да можеше той да се върне и да попее още малко! Глас, който може да изпее всичко, душа, която може да обхване всичко. Фреди – The Great Pretender. Вопъл. Бунт. Различност. Фреди и Куийн рушат окови и табута и дават път на самосъзнанието и личността. Да останеш верен на себе си – Фреди го прави по-добре от всеки друг. Няма нужда от много думи, пуснете си коя да е негова песен, и ако имате късмет, няма да заобичате друг музикален глас толкова силно. На 24-ти ноември 1991-ва умря по частичка от всеки, обичащ истинската музика. Поклон.

Елвис Пресли пее като крал на музикалното кралство. Не е много висок, но гръдният му кош е като вокална лаборатория, създала широкоспектърен глас-лекарство, повлияващ благоприятно всякакви терзания и неразположения, породени от физически или душевни бактерии. Тялото улавя всяка изпята от него нота като движение и кой би могъл да устои мирно и кротко на музикална атака като неговата!

Робърт Плант пее, сякаш нищо друго няма значение, Led Zeppelin смесват звучене и ритми от всякакъв порядък, а Плант им дава съвършено вокално единство. Неземните му вопли са като кръстоска между блусар и ориенталско-викингско божество. Гласът му е толкова образен и живописен, странна смесица от старост и младост, толкова много певци градят цели кариери, за да достигнат нотите, които той може да пее по рождение. Респект.

Мик Джагър има такъв голям вокален талант, че дори устата му не е по-голяма от него. За него гласът е като мускул, не спира да го упражнява и поддържа непрекъснато и, навлизайки в 70-те, пее сякаш по-добре от всякога. В единични изпълнения като "Angie" или "Fool to cry" примерно, той достига височини и фалцети, които никога друг път не разкрива, но които загадъчно подсказва, че притежава. Джагър е доказано „старче", непобедим опонент за много млади „тигри".

Като слушаш Ленън и Макартни, чуваш звученето на истинската Англия. Гласове, събрали енергията на цяла нация, проправили път за нови светогледи и създали буквално различен и по-добър свят за идващите след тях. Beatles, песните и звученето им, са музикалният преход между две световни епохи, началото на модернизма в музиката.

Като слушаш Pink Floyd и гласовете на Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс, чуваш звученето на света и Вселената, че дори и на онова отвъд нея. Твърде лично би било да ги описвам, не мога. От това да ги чуете и слушате, може само да спечелите – невъобразимо много.

Пеенето на Джанис Джоплин е живата еманация на желанието на жените да се изявяват на сцена. Перлата в короната на Есид-Рок историята, кралицата на блуса с електрическите и зареждащи изпълнения, по детски нежния й глас е плътен, мощен и пробиващ, незнайно как виреещ в останалото вечно младо и крехко тяло.

Младост и старост се преплитат, допълват и открояват и в изпълненията на Стиви Никс – властващата кралица на Rock'n'Roll-a. Известна със символизма в песните си като соло изпълнителка или като фронтдама на Fleetwood Mac, мистичния си и бунтарски имидж и наркотичните си отнасяния, гласът на Стиви Никс е разпознаваем и затвърждаващ жените като достойни Рок изпълнители, независимо от възрастта.

Няма възраст за таланта, има само сили, които могат да пресекат устрема му без време – Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн падат жертва на неспособността на особените си души да възприемат налаганите от света порядки. Отстояват себе си с цената на физическата смърт, но музикална панихида едва ли някога ще получат. Достигнали са до съзнанията на много хора, няма нужда да шепнат от отвъдното, за да бъдат чути, понеже са казали толкова много с песните си и пеенето им не може да се заглуши.

Как да заглушиш незаглушимото, особено когато е придружено от дрезгавеещ, напукан неразработен глас, носещ непокорността на уличната младеж и жаждата за социална справедливост?! Какво значение има дали е нежен и фин, щом казва истината! Главна роля тук получава Боб Дилън, който, от позицията на социално ориентиран юноша, израства до непокорен бард и поет с китара, глас символ на революционерите от ниските обществени прослойки. Кънтри, госпел, рокабили и блус ритми заформят юмрука на творческия му конформизъм, певецът се излива в гласа и само тъпанчетата са преграда пред гнева срещу несправедливостите.

Лу Рийд и неговата банда Velvet Underground записват през 66-та дебютния си албум, който продава едва 30 000 копия, но за него се говори, че носи такъв ефект, вдъхновение и сила, че едва ли не всеки от 30-те хиляди купувачи впоследствие решил да основе своя група. И това ако не е показателно...

Иги Поп, Дейвид Боуи, Нийл Иънг и Том Уейтс – също певци с гласове като стържеща ламарина, пропити с уиски и ръжда от нечисти спринцовки от редица дрога пътешествия. Но успели да прескочат трапа и продължили да творят. Понякога за идването на вдъхновението се плаща висока цена, но личните падения и лазения по дъното откликват в реалистични послания и прекрасни песни за страничните слушатели. И тук няма пърформанси и измислени сценични изпълнения – има реален живот на музикалната сцена.

Крис Корнел, Еди Ведер и Лейн Стейли – гласовете на гръндж вълната, чийто отлив още не е пристигнал, и те заявяват гръмко, мрачно и по своему изискано, високите си позиции в ранглистата на големите Рок певци. Ниските китарни рифове, тъмните асоциации и чат-пат гротескни текстове са почвата, на която покълват и узряват големите вокални дадености на тези тримца.

Не можем да подминем и класическите хард рок и хеви метъл арени, където гладиаторски се утвърждават с фалцетни крясъци, басови тътени и пълнооктавни възгласи гласовете на Ози Озбърн, Роб Халфорд, Йън Гилън, Крис Норман, Роджър Доутри, Бон Скот, Браян Джонсън, Йън Астбъри. Това са вокалните рок и метъл богове, на които всеки новоизлюпен певец в тази област ще бъде само подобие.

За да придам и локален облик на тази глобална, макар и по всички вероятности непълна и невъзможна за цялостно запълване класация, ще внеса в нея свежия нашенски крал на първичния, чист блус и рок – Георги Минчев. Той заслужава много повече от споменаване в тази статия, но нека който го обича сам да си развърти в главата спомените за неговото творчество и палав, ироничен, приятелски глас. Поклон и пред него, дълбок.

Поклон и уважение и за всички неспоменати велики гласове на великия Rock'n'Roll, които с душа и сърце допълват звученето на тази музика и затвърждават едно твърдение, гласящо, че "Without giving it your heart, this would be no art".

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани