Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Великите композитори: Вилхелм Рихард Вагнер

  07 Декември 2014 854 видяна
(1 глас)

Когато музиката говори, няма място за думи

Настръхваш. Съвсем буквално това е усещането, което човек изпитва, докато се докосва до творчеството на Вилхелм Рихард Вагнер (1813–1883).

Той е немски композитор, който винаги е писал сценария и либретото за произведенията си сам. Той е още диригент и режисьор. Известен е с оперите си или така наречените по-късно музикални драми. С това той е още по-ценен и привлекателен за публиката, той е доказал се талант. Много интересно е, че Вагнер е писал оперите си облечен в исторически костюми. Творчеството и личността му и днес предизвикват полемики в обществото. Например в Израел има публична забрана да се поставят творбите му, защото приживе е бил неукротим антисемит. През 20 век Адолф Хитлер е бил фен на музиката и писанията на Вагнер.

Вилхелм Рихард Вагнер се превръща в един от най-влиятелните и противоречиви композитори в света. Детските му години не са били безгрижни и щастливи, но точно в този етап той се увлича по класическата музика. Роден е на 22 май 1813 г. в Лайпциг, Германия. На 15 години за първи път прави опити да композира. Първата си опера, "Феите", завършва през 1834 г. А финалната му опера "Парсифал" е изпълнена през 1882 г. в град Байройт, където има отделен театър за оперите на Вагнер. От 1876 г. всяка година в този град се провеждат Вагнерови тържества. Съществуват доказателства, че музиката на Вагнер е звучала в концентрационния лагер "Дахау", за да "превъзпита" затворниците.

Представата за "Музикалната драма" като съвършена цялост на музика, танц и поезия, организирани в драматургията на сценичното изпълнение. Това е само едно от нещата, с които се помни името на Рихард Вагнер, а то е само малка част от богатството, което оставя подир себе си . Той създава непознати дотогава техники за изпълнението, интерпретацията и благозвучието на отделните части на операта.

Главният музикален критик на "Ню Йорк Таймс" Антъни Томасини пише за Вагнер през 2005 г.: „Как такава върховна музика идва от такъв ненормален човек? Може би изкуството наистина има силата да намери най-доброто в нас."

"Пръстенът на Нибелунгите" е едно от най-известните му произведения. Състои се от четири отделни опери, които са свързани по между си с лайтмотиви или повтарящи се музикални теми, които посочват сюжетни елементи.

Филмови композитори, включително Джон Уилямс, са били вдъхновени от лайтмотивите, които е използвал Вагнер. Музиката на немския композитор повлиява на модерната филмова музика във филми като „Властелинът на пръстените" и „Хари Потър".

Неоперната му музика е много по-бедна, но и там успява да остави почерка си. Реоркестрация на творбата на Вилибалд Глук – „Ифигения в Авлида", произведения за пиано, както и хорови. На 19 години пише една симфония – „Фаустова симфония", от която завършва само първата част, известна като „Фаустова увертюра".

Вагнер оставя спомен и в литературата. Освен всичко друго, той е бил и есеист. Бил е много амбициозен още от ранна детска възраст. Както младо момче е бил толкова уверен в себе си, че повечето хора го мислели за надут. Първата си драма е написал, когато бил на 11 години. През живота си Вагнер е бил много отдаден и на писателската си дейност. Като автор е работил усърдно, затова има зад гърба си множество книги, поеми и голям брой статии, също така и обширна кореспонденция. В тях много ярко си проличава влечението му към политиката и философията. Голямо впечатление правят есета като: "Опера и драма", 1851, есе върху разбирането на операта и "Юдаизмът в музиката", 1850, спор като цяло срещу еврейските композитори и лично към Джакомо Мейербер. Той пише и автобиографията "Моят живот", 1880.

„Колко тъжно! Това име остави дълбока следа в историята на изкуството" - това казва Джузепе Верди, когато разбира за смъртта на Вагнер.

На 13 февруари 1883 г. Вагнер умира на 69-годишна възраст. Причината за смъртта му е сърдечен удар. Гробовете на Рихард Вагнер и Козима (неговата съпруга) се намират в градината на „Дом Ванфрийд". Самият той нарича къщата по този начин. Любимото куче на Вагнер също е погребано там. От 1976 г. вила Ванфрийд се превръща в музей на Вагнер.

По-късно "Ню Йорк Таймс" пише в некролога на известния композитор: „В лицето на унижението, неуспехите и обезкуражаването, очевидно той никога не загуби доверието в себе си."

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани