Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Великите композитори: Волфганг Амадеус Моцарт

  02 Октомври 2014 1085 видяна
(1 глас)

Величието на музиката се крие в магическата сила на звука, който неусетно ни въвлича в един нов, красив и изпълнен с цветни феерии свят. Дарбата да владееш нотите и чрез тях да създаваш красиви мелодии, носи заслуженото признание - „Творец" - на всеки, дръзнал да се заеме с това предизвикателно изкуство.

Един от тези високо извисени творци е австрийският композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Неговото богатство, съставено от над 600 произведения, му отрежда място сред най-популярните класически композитори, които оказват силно въздействие върху западното изкуство.

Моцарт се ражда на 27 януари 1756 г. в Залцбург, Австрия. Бил е най-малкият от седем деца. Кръщелното име, което получава, е Йоханес Кристомус Волфгангус Теофил Моцарт. Любовта към музиката наследява от баща си Леополд Моцарт, който е свирил на цигулка. Още в ранна детска възраст австрийският композитор започва под формата на игра със своя баща да съставя малки минуети. Съдбата се оказва благосклонна към него и той получава възможността да пътува из Европа и да общува с различни музиканти.

Силно влияние върху възгледите му оказва срещата му с Йохан Кристиан Бах. По-късно в Болония, Моцарт се запознава с Джовани Батиста Мартини и е приет за член във Филхармоничната академия. Пътуванията вдъхновяват австриеца. През 1770 г. той създава симфонията „Митридат, цар на Понтия", която му носи голям успех. След като се завръща в родния Залцбург, композиторът е нает за музикант от местния владетел принц Йероним Колоредо. Там е имал възможността да твори в много жанрове, включително опери, симфонии, струнни квартети, меси и серенади.

Ниското заплащане обаче принуждава Моцарт да търси своя път извън Залцбург. Той се запознава с членовете на един от най-популярните в Европа по това време оркестри – „Манхайм". Желанието му да стане част от него обаче не се сбъдва и австриецът решава да замине за Париж. Там съставя соната за пиано No 8 и „Парижка соната" No 31. Междувременно Моцарт усеща първите пориви на любовта в лицето на Алусия Вебер. Връзката им обаче не продължава дълго и скоро след това те се разделят. Във френската столица композиторът се сблъсква с безпаричието. Финансовите несгоди стават причина той отново да се завърне в родния град.

През 1781 г. в Мюнхен Волфганг Моцарт представя операта „Идоменей", която се радва на завиден успех. Скоро след това обаче щастието му е помрачено, заради спор с неговия работодател - архиепископ Колоредо, той решава да напусне и да стане изпълнител на свободна практика. Бащата на австрийския композитор не подкрепял решението му и многократно в своите писма го призовавал да промени позицията си. Непреклонността във възгледите и талантът на музиканта скоро успяват да го утвърдят като един от най-добрите клавирни специалисти във Виена. Паралелно с това, той твори нови произведения. През този период се появява операта „Отвличане от сарая".

Във Виена Моцарт се настанява у семейство Вебер. Неговата бивша изгора била вече омъжена, затова той насочва вниманието си към една от нейните сестри - Констанца. През 1782 г. двамата се венчават в катедралата „Св. Стивън". От брака им се раждат шест деца, но, за съжаление, от тях оцеляват само две.

Отдадеността му към музиката скоро започва да дава резултати. Моцарт придобива все по-голяма популярност. Паралелно с това се увеличава и финансовото му състояние. Композиторът започва да води по-висок стандарт на живот. Той се сработва с либретиста Лоренцо Ди Понте. През 1786 г. във Виена се състои премиерата на „Сватбата на Фигаро". Година след това той създава операта „Дон Жуан", която се радва на завиден успех. Австриецът е назначен за камерен композитор при император Йозеф II.

След Австро-турската война положението във Виена се влошава. Аристокрацията вече не разполагала с големи средства, които да отдели за музика. За да увеличи финансите си, Моцарт предприема няколко пътувания из германските градове. В края на своя живот той създава едни от най-значимите за творчеството си произведения като „Вълшебната флейта". За съжаление, постепенно здравословното му състояние се влошава и на 5 декември 1791 г., на 35-годишна възраст, той умира. Повечето изследователи сочат като причина за смъртта му заболяване от треска.

Творчеството на Волфганг Моцарт може да бъде характеризирано като универсално. Великият композитор съставя произведения в почти всички големи жанрове. Неговите произведения добиват голяма популярност. Дори днес, след толкова време, името на австрийското величие продължава да бъде еквивалент на стойностна и качествена музика.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Четени

Коментирани