Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Танцът като начин на живот – Български народни танци

  20 Февруари 2013 9143 видяна
(2 гласа)

Нашата мила родина България е известна в цял свят като страна с изключително красива природа, с велика история и разнообразна култура.

Да си роден в страна като тази, трябва да те кара да се чувстваш горд и щастлив. Много често обаче ние забравяме за всички богатства и ценности на родината ни, забравяме колко красива страна е тя и колко велики българи е създала...

За това реших да ви припомня за една от най-големите скъпоценности на България – българските народни танци, които са изключително популярни в цял свят.

Хора от различни държави се чудят как такава малка страна като нашата, има такова голямо разнообразие от танци и хора. Всеки, който е имал удоволствието да наблюдава тази магия, наречена български фолклор е останал възхитен от прекрасните ни песни и танци.

Въпреки че в народните танци съществуват най-различни и сложни стъпки и движения, не е чак толкова трудно да се научите да ги танцувате, стига да имате желание. А най-важното за България е страстта - когато ние, българите танцуваме, може да видите нашите чувства, огън, сила, любов.

В българските народни танци се крие цялата история на България и когато човек танцува или просто наблюдава, може да усети всяка една стъпка, всяко едно движение и това прави танца още по-красив и истински.

Стилът в българските народни танци се е оформил в продължение на векове в зависимост от условията на духовен живот, нравите и обичаите, при които е живял и се е развивал народът ни.

Уникалността на стъпките и фигурите идва от това, че когато танцуващият играе, той влага всичко от себе си, всички чувства, мисли и настроения. Танцува не само неговото тяло, танцуват неговите душа и сърце.

Женските народни танци се характеризират главно с лирично настроение, а мъжките – с комично, а в някои случаи – и с войнствено. Закачливо настроение можем да открием в смесените танци, изпълнявани от момци и девойки. С радостно, бодро настроение се отличават всички женски, мъжки и смесени танци с развлекателна функция, както и някои с обичайна функция.

Още в миналото народните танци се играели предимно по празници и вечеринки. Според българските традиции всички трябвало да се хванат на веселото хоро, което все още има голяма притегателна сила за хората. Всеки бързал да се залови за него и да поиграе.

В страната ни има шест етнографски области като всяка от тях се отличава със специфични движения и уникални танци и хора.

Най-голямата по площ област е Северна България. Със своята бързина и оригиналност северняшките танци внасят голямо разнообразие в българското танцово наследство, те са предимно смесени, с подобни стилове за мъже и жени. Най-известните от тази област хора са „Северняшко хоро” и „Дунавско хоро”, което се играе на Нова Година.  В северняшката мъжка ръченица понякога се използва реквизит, върху който се играе – стомна, бъклица, шиник, а в някои села на Варненско е станала популярна играта с дървени лъжици.

В Тракийската област танците са много разнообразни. За играта на мъжете е характерно по-буйното изпълнение, където най-често се срещат клякания, подскоци, набивания, пляскания и други елементи. Играта на жените е по-спокойна и нежна. Изглежда сравнително лесен стил за учене, но отнема много практика да се научиш да танцуваш тези грациозни движения. Най-известни от тази област са тракийската мъжка и женска солова ръченица, „Трите пъти”, „Право тракийско хоро”, „Джиновско хоро” и др.

Следващата област е Добруджанската, където се танцува приклекнал или приседнал, движи се със самоуверена и сигурна стъпка, с изправено тяло. Характерните основни движения за хората в Добруджанската етнографска област са „добруджанското набиване”, „причукването”, координираните движения на краката и ръцете, лекото разтърсване на раменете. Едни от най-популярните танци са: „Ръченик”, „Сборенка”, „Опас”, „Данец”, „Ръка”, „Бръсни цървул”, „Куцата” и др.

В Пирин танците са по-бързи, с високи, скокливи, пружиниращи, а и коленичещи движения. Стъпва се много леко, пластично, със завъртания и резки спирания, които понякога представляват продължителни паузи. Движенията са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Най-популярното в тази област е „Македонско хоро”.

Родопската област  е представена с танци, които са в бавно и умерено темпо, с по-малко сложност и разнообразие на движенията. Мъжете играят винаги в приседнало положение, с по-широки и твърди стъпки, в играта им има по-голяма свобода. Характерни са кляканията, колениченията, изпълнявани тромаво и широко с разтворени крака. Родопчанките стъпват на цяло ходило и дори да имат подскоци ги изпълняват много ниско и сдържано. Играят с изправено тяло и с прибрани крака. По-известни са танците: “Чуканото”, “Сворнато”, “Доспатско хоро”, “Напред - назад”.

Шопската област е характерна с най-специфичните и трудни движения. Това е може би най-трудният стил за учене и овладяване, до голяма степен поради скоростта на танците и количеството енергия, необходимо, за да се изтанцуват толкова много стъпки в кратък интервал от време. Най-характерното за изпълнението на танците тук е „натрисането”, което се получава от по-рязкото пружиниране при изпълнение на основните движения. Създава се впечатление за непрекъснато трептене на тялото от кръста нагоре, особено при жените. Някои от популярните основни движения в танците са „шопска”, „граовка”, „ръченична” и др. И тук мъжкият танц е по-сложен, но трябва да се отбележи, че и женските танци имат много разнообразен и сложен строеж.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани