Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Димитър Талев: Блянът по Македония

  23 Март 2016 357 видяна
(6 гласа)

Македония, Македония... най-голямата мечта на автора Димитър Талев. Всеки, прочел дори и една негова книга, би забелязал това още в първата страница. И това няма защо да ви учудва, драги читатели. Неговият роден дом е македонският град Прилеп. Там минава неговото детство. Но освен мечтата, наречена Македония, в книгите му откриваме и перфектното патриархално семейство и то отново неслучайно. Семейството, в което е израснал, е най-добрият пример за типичния патриархален дом. В него имаме образа на силния баща – майстор ковач и железар, както и бунтовническия дух на неговия брат – революционерът от ВМОРО Георги Талев.

Като човек често пъти е описван като тих и затворен, но не можем да му отречем, че има борбен дух. И въпреки че на пръв поглед изглежда, че има перфектно детство, това не е така. Остава без баща едва 9-годишен, а образованието му е възпрепятствано от поредицата войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Но той не не се отказва от учението, макар и често да сменя училищата в Македония и България. Още като ученик той открива своята сила – писането, под силното влияние на Иван Вазов, но не е сигурен с какво точно иска да се занимава. Завършва средното си образование в Битоля, а след това заминава за чужбина, където учи медицина, философия и други науки, но все още не може да намери своето поприще.

Когато се връща в България, завършва Софийски университет със специалност Българска филология. Там той посещава лекциите на Иван Шишманов, Боян Пенев, Йордан Иванов, акад. Михаил Арнаудов, Стефан Младенов и Любомир Милетич, които от своя страна искат да привлекат Талев като научен работник, но не успяват, защото той най-накрая разбира какво иска – да бъде писател.

В началото на 20-те години на миналия век Талев е повлиян от левите идеи и дава воля на своя талант, като започва да публикува импресии и социални разкази във вестниците „Работнически вестник", „Работническо единство", „Лъч" и в списание „Нов път". Но това трае кратко. Появява се голямата му страст – Македония. Умишлено се ориентира само към македонския печат. Започва да пише разкази, пътеписни очерци, легенди, импресии във вестниците „Македонска трибуна", „Свобода или смърт", „Вардар", в списание „Родина" и др.

Но вестниците не удовлетворяват талевата страст. Той се насочва към първото си голямо начинание – трилогията „Усилни години". Това е трилогията, която ще ни открие колко много чувства и надежди таи към Македония. В книгите си рисува картините, на които е бил свидетел като дете по време на Илинденско-преображенското въстание.

И докато създава своя шедьор, той продължава работата си в пресата. Коректор е във в. „Македония" през 1927 г., но през 1929 г. вече става редактор, а през 1930 г. извоюва и мястото на главен редактор. Заради бурните и непредсказуеми години през 30-те работата му е изисквала много внимателност и отговорност. Директорът на вестника е убит през 1933 г. и на негово място поставят Талев, защото е единственият, който може да се справи с длъжността. Според сина на Талев баща му е приемал работата си точно „като дълг". Вестникът е спрян през 1934 г., когато всички партии и македонски дружества са разпуснати.

Спирането на в. „Македония" обаче не спира работата на Талев. Той става сътрудник на в. „Зора" и води литературния отдел заедно с Йордан Бадев. В периода, в който Талев работи за „Зора", вестникът се превръща в най-авторитетния и предпочитан от интелигенцията.

Страстите се засилват по времето на Втората световна война. Талев таи големи надежди, че Македония най-накрая ще бъде свободна в границите на царство България. Но когато вижда, че Германия ще изгуби войната, разбира, че мечтите му няма да станат реалност, и имено тогава с подкрепата на своя приятел Мануш Стефанов решава да обедини България и Македония, макар и само в книга. Така се ражда идеята за шедьовъра „Железният светилник", който продължава да ни пленява и днес.

С настъпването на 9 септември животът на талантливия писател се преобръща наопаки. Новият режим на България изключва изцяло от политиката си въпроса за Македония. А талевата македонска страст не остава безнаказана. Обвинен в „прояви на великобългарски шовинизъм", без дело той е вкаран в Софийския централен затвор, а после е изпратен в „трудово-изправително селище" в Бобов дол. Здравословното му състояние се влошава. Получил тежка язва и едвам оцелява с помощта на жена си и няколко свои сълагерници.

По-късно за престоя си там Талев казва: „Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат — да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка."

Но мъките на семейството му продължават. Те са изселени и изолирани в Луковит, където той завършва романа „Железният светилник" и създава „Преспанските камбани" и „Илинден".

Чак в края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим променя нагласата си към него. Реабилитиран е напълно и животът му тръгва нагоре. Отличен е със званията „Заслужил деятел на културата" и „Народен деятел на културата", става и лауреат на Димитровска награда за 1959 г. И за да е още по-чудно, е избран за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966 г.

ЦИТАТИ:

"Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!"

"Човек не бива и не може да живее само за себе си."

"Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?"

"Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце."

"Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас."

"Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня."

"Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество."

"А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свърши никога, няма да отмине, той няма никога да се събуди от този сън. И защо не се радва сърцето му? Да, тя влезе в него с мрачна, черна сянка - не сама и не такава, каквато я виждаше преди и каквато я сънуваше."

"Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси."

"Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай, че този, който устои и остане, те обича истински..."

"Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие."

"- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука - посочи той гърдите си, - Тука нещо се скъса. "

"Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила."

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани