Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Да имаш или да бъдеш - дилемата на човешкия избор

  17 Август 2015 2473 видяна
(2 гласа)

Да имаш или да бъдеш – това е въпросът. Да следваш егоистичната представа „аз съм толкова повече, колкото повече имам" или да се развиваш и да обичаш, за да бъдеш щастлив? Да търсиш илюзорната сигурност на притежанието, или да намериш смелостта да се впуснеш в битието? Това е дилемата на всеки човек, предопределена от социалната структура, в която живее.

Въпросът е зададен през 1976 г. от известния психоаналитик, философ-хуманист и психолог Ерих Фром в книгата му „Да имаш или да бъдеш". Философският текст ни въвежда в същността и проблематиката на човешката нагласа към света, предлага ни двете алтернативи и дава решенията за промяна на пагубната система, в която живеем. Колко жалко, че никой не се е вслушал в думите на Фром, за да постигнем желаното обновление. Може би трябва време – да преосмислим живота си и съзнателно да предприемем решаващите действия. А може би трябва желание – да потърсим истината и да повярваме. И да положим усилия: „...престъпният ни инстинкт за самосъхранение е свързан с промените, които трябва да настъпят в начина на живот. Те са толкова драстични, че хората предпочитат да живеят под угрозата на една бъдеща катастрофа, вместо да правят жертви в момента."

Какво означава нагласата „да имаш"? Това е ориентация, насочена към материалното, при която човек се стреми да придобива и притежава собственост – различни блага, вещи, но дори хора, знания, идеи, навици... Изобщо – колкото повече, толкова по-добре. Такава ориентация оставя илюзорното чувство за сигурност, за щастие и себеутвърждаване, защото е доста приемливо да стоиш в застой и да разчиташ на онова, което притежаваш, като просто знаеш, че го имаш. „Предпазливите, ориентираните към притежание хора се уповават на сигурността и въпреки това се чувстват твърде несигурни. Те изцяло зависят от онова, което имат: пари, престиж, имидж — т.е. от нещо извън тях."

И като се идентифицират със своето притежание, изгубят ли го, сякаш губят себе си, губят смисъла. Превръщайки се в отчуждени хора, които просто „имат" деца, „имат" любов, „имат" знания, те спират да обичат, да се отдават, да познават. При тази ориентация щастието се изразява в превъзходството, в контрола, властта, егоистичната способност да постигнеш това, което искаш, независимо от средствата, които ще използваш. Но „...човек нито има неща, нито копнее да притежава неща", той е „радостен да прилага творчески способностите си, за да постигне единение със света."

Обратното – нагласата „да бъдеш" извежда истинския смисъл на съществуването и носи желаното удовлетворение. „Да бъдеш", според Фром, значи да се обновяваш, да се развиваш, да даваш израз на същността си, да обичаш, да надрастеш ограниченото си Аз, да изпитваш искрен интерес, страстно да се стремиш към нещо, да се раздаваш. Просто да преживяваш и да разчиташ на това, че съществуваш.

Само когато изживяваш, можеш да изпиташ щастието, а то непременно ще съпътства устрема към удовлетворяване на присъщата човешка потребност към единение със себеподобните и с природата. „Да бъдеш" не означава да се отречеш от всичко материално и нищо да не правиш, а да не си зависим и прикован към него. Да не се вкопчваш дори в живота, за да преодолееш страха от смъртта.

„Да имаш или да бъдеш" открехва и вратата към тайните на любовта, кореспондирайки си с друга от книгите на немския психолог – „Изкуството да обичаш". „Да обичаш, е продуктивна дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш." Това е процес на самообновяване и самообогатяване. Желанието да „притежаваш" любов е контролиране и лишаване от свобода на другия.

Имащата ориентация води и до деградивното отношение към брака. След него се появява „погрешната мисъл, че човек вече притежава любовта" и това е причината хората да престанат да обичат и да полагат грижи един за друг. Вече са „спечелили" обичта си – няма нужда да се „напрягат" повече. „Проблемът не е в брака, а в собственическата, екзистенциална същност на двамата партньори и в крайна сметка – на цялото общество." Но все пак се забелязва определен прогрес в осъзнаването на обичта: „Мнозина вече не смятат, че сексуалното привличане означава любов или че приятелските, макар и не толкова близки отношения, са израз на любов."

Как Ерих Фром тълкува свободата? Това е активната положителна сила във всеки от нас.

„Свободата, разбирана като разкрепостеност, като отсъствие на желание да трупаш вещи и привързаност към собственото Аз, е условието за любов и творческо битие."

„Свободата не означава елиминиране на всички основополагащи принципи, а свободата да се развиваме според законите на човешкото съществуване."

Да „имаш" знания или да знаеш?

„на знанието не бива да гледаме като на собственост, в която намираме сигурност и която ни дава чувство за идентичност, не трябва да се „възгордяваме" със знанията си или да се вкопчваме в тях, или да ламтим за тях... знанието не е нищо друго, освен проникващата активност на мисълта и никога не води до застой, чиято цел е сигурността."

Ерих Фром ни отпраща към посланията на Карл Маркс, влиза в дълбочината на неговите разсъждения:

Богатството е порок, също както бедността, и целта ни трябва да е да бъдем много, а не да имаме много.

„Колкото по-нищожно е твоето битие, колкото по-малко проявяваш живота си, толкова повече имаш и толкова по-голям е отчужденият ти живот. Всичко, което икономистът отнема от теб като живот и човечност, ти връща под формата на пари и богатство."

И философската критика към социалистическите идеи: „Ако собствеността на всеки е функционална и лична, фактът, че някой има малко повече от друг, не представлява социален проблем, защото щом собствеността не е от съществено значение, не се поражда завист. От друга страна, онези, които държат на равенството, в смисъл, че дялът на един човек трябва да е абсолютно еднакъв с дяла на всеки друг, са пример за това, че собствената им притежателна ориентация е по-силна от всяка друга, макар че се стараят да го отрекат..."

Колкото до религията – тя е необходима система за ориентация в света, в който живеем.

„...човешкото същество има нужда от система за ориентация и от обект на преклонение, за да оцелее", тъй като при него инстинктивната обусловеност е достигнала своя минимум, а развитието на мозъка – своя максимум.

„Без карта на нашия природен и социален свят – структурирана и цялостна представа за света и нашето място в него – хората щяха да бъдат объркани същества, неспособни да действат целенасочено и последователно, неориентирани, без център, около който да организират огромния поток от впечатления, въздействащи върху индивида. Вътрешният ни свят придобива смисъл и ние изпитваме сигурност, когато нашите представи отговарят на представите на хората около нас." Всеки си има система за ориентация, дори да отрича.

„...ние сме това, което изповядваме, а това, което изповядваме, мотивира нашето поведение. Често обаче индивидът дори не осъзнава реалните обекти на своето преклонение..."

Фром критикува консуматорското общество, „пазарния" характер на личността и „новата религия" на модерния човек – преклонението му пред техниката и отчуждаващите хората устройства:

„Целта на пазарния характер е пълната приспособимост, така че да бъдеш желан при всякакви условия на пазара на личности."

„...превърнахме машината в бог и започнахме да се смятаме за богоподобни, служейки на машината."

„В колкото по-голяма изолация се оказваме, колкото по-слабо емоционално реагираме на обкръжаващия ни свят и колкото по-неизбежен ни изглежда катастрофалният край на днешната цивилизация, толкова по-пагубно става влиянието на новата религия."

„Докато съзнателно продължават да хранят надежди за по-добро бъдеще, кибернетичните хора си затварят очите пред факта, че са се превърнали в поклонници на богинята на унищожението." (техниката)

„Индустриалната религия се основава върху нов социален характер. В центъра му стои страхът и подчинението пред могъщия мъжки авторитет, насаждането на чувство за вина при неподчинение, отказът от човешка солидарност поради господството на користта и антагонизма. За индустриалната религия „свещени" са трудът, собствеността, печалбата и властта, въпреки че тази религия способства за развитието на индивидуализма и свободата в рамките на своите основни принципи."

„Да имаш или да бъдеш" се свързва и с времето и неговото въздействие върху човека. Хората с притежателна ориентация попадат под неговата власт, а тези с битийна нагласа развенчават идола „време" и той престава да ръководи живота им. Съобразяват се с него, но не се подчиняват.

„В индустриялното общество властта на времето е безгранична... по-голямата част от нашите дейности се подчиняват на фактора време." И това не е просто време – „времето е пари".

„Чрез машината времето властва над нас. Имаме някакъв избор, като че ли само в свободното си време. И обикновено пак го организираме така, както организираме работата си. Или въставаме срещу тирана време, като се отдаваме на пълна леност. Но безделието е само илюзия за свобода – всъщност ние само сме пуснати от нашия затвор- времето."

Да имаш или да бъдеш. Да избереш несигурната сигурност на материалността и „богатството", или да поемеш рискования, но изпълнен със съдържание, обич и хармония път на духовността и истинското щастие. Въпросът стои между редовете на книгата. Решението зависи от нас.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани