Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Образът на Бог в лириката на Ботев

  02 Октомври 2014 1142 видяна
(3 гласа)

Годините, прекарани в социалистическия лагер, и пропагандата, която се е ширила по отношение на едни от най-светлите ни личности, все още дава отражение в разбиранията на много българи, особено от старото поколение. В периода на комунизма "чистата и свята република" на Левски е уеднаквена с Народната република на партизаните, а Ботев десетилетия е описван като атеист и комунист, чрез превратно тълкувани заглавия и цитати. Все още част от по възрастните учители описват този наш велик поет и герой като невярващ в Бога. Повечето хора, завършили училище преди 1989 година, са го запомнили именно като такъв.

Подобно становище може да бъде плод само на тесногръдие и догматика. То би могло да бъде сравнено единствено с изкривеното разбиране за комунистическия манифест на Христо Ботев, посветен на бунтовниците от Парижката комуна, а не както е лансирано в близкото минало – на последователите на Маркс. В крайна сметка, след 1989 година определението "комунист" отпада от характеристиката на Ботев. Не така обаче стоят нещата с атеизма.

Има ли някой, който смята, че според Бог е редно да не се опълчваме на злото? Мнозинството вече напълно осъзнава митологичния характер на Библията. Едва ли са много онези, които мислят, че ако не спазват църковните правила и канони, върховната сила, управляваща всички процеси във Вселената, ще прояви уникална дребнавост, ще се разсърди и ще накаже онзи, който не го е сторил. Вярва ли някой, че човек, завършил духовно образование и наизустил един куп съмнително появили се правилници, е по-близък до Господ от човек със светско образование и добро сърце?

Е, и Ботев не го е вярвал. Той е атеист точно толкова, колкото водача на реформацията Мартин Лутер е бил такъв. Осъзнатите от последния безпочвени брътвежи, че Католическата църква е посредник между човека и Бога и че когато тя притежава имоти, власт и пари е все едно Господ ги притежава, довеждат видния трезвомислещ духовник до отричане от нея. Но дори за миг той не спира да вярва.

Ботев достига до подобни прозрения по отношение на ситуацията в българските земи по свое време. Плод на тези размисли, а не на атеизъм, са "православните скотове" от стихотворението "Моята молитва". Лириката на поета опровергава всякаква възможност той да бъде считан за атеист. Висшата сила, на която се моли лирическият Аз в тази творба, е Богът, в който вярват хората на XXI век. Той не е догматичен, отделен и отдалечен антропоморфен образ, а представлява въплъщение на онова, което хората влагат в разбиранията си за доброта, милост, състрадание, помощ и любов.

Бог не просто присъства в Ботевото творчество – Той често е и централна фигура. Поетът се старае да развенчае представата за Господ, налагана от Църквата. Той не само откровено говори за разбиранията си за тази велика същност, но, освен това, целенасочено се стреми да отвори очите на българския народ за внушаваното му от клира покорство. Разрушаването на каноничния, далечен, изискващ тегло и страдания Бог, трябва да насочи читателите на Ботевите творби към обратните действия.

Като капацитет, изпреварил времето си, Христо Ботев напълно осъзнава човешката направия и експлоатация на идеята за църковния Бог. Именно този Господ "слугува" в стихотворението "Борба". Цитат, често тълкуван като ненавист към Всевишния, е например "Бог не наказва, когото мрази". До такъв извод в някакъв етап от живота си е достигал всеки, който се е вглеждал в съдбите на хората, с които се сблъсква. Злите, нехайните и завистниците в повечето случаи се раждат с много дадености и доста често през живота им късметът е на тяхна страна. Хората, които виждат невинен да страда, си задават едни от вечните въпроси: "Защо на добрите хора се случват лоши неща?", "Защо Бог не ги спаси?". Подсъзнателно те са достигнали до Ботевите изводи. Отхвърленият и иронизиран от поета Бог е същият, който гледа невъзмутимо от небесата във Вазовото стихотворение "Кочо".

Поради обществените си възгледи, до някаква степен кореспондиращи със социалистическите, съчетани с грешно изтълкувани прозрения, за Ботев умишно е насаждана грешна представа. Комбинирано с периода на комунизма у нас, това допринася този неповторим български творец да бъде определян като атеист и комунист цели десетилетия. Христо Ботев е велик български патриот, надарен с проницателен ум и уникално свободолюбие. Затова не би трябвало да има съмнения, че ако беше в Русия през 1917 година, би избрал да последва Керенски през февруари, а не Ленин през октомври. Също така, безспорно е, че Бог, който го е пратил да отвори очите на нашия народ, чу молитвата му. Така Ботев получи от Господ героичната тленна смърт, за която помоли и заедно с нея безсмъртие във вековете.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани