Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

В килера на Intimus-а

  17 Януари 2014 256 видяна
(1 глас)

Подобен на сутрешна разходка в интимния свят на мъглите е животът днес... И не само за мен. Вероятно и някои от вас имат това усещане – на застинал момент във времето. Ежедневието върти своите зъбчати колела, сякаш на забавен каданс, докато изграждаме прозрачна, но плътна стена между него и собствения си Intimus.

Най-близкото място до сърцето, ако не и самото сърце! Ако въобще имаме такова място. Не помня къде се намира това килерче, прашасало и неотваряно отдавна. В случай че попадна на него по чиста случайност и ако отключа очуканата зелена вратата под стълбите, какво ще намеря вътре?

Може да е съвсем празно, с малко боклук по бетонения под и зацапано прозорче, което не пропуска светлина? Може да е претъпкано с непотребни и счупени вещи, хвърляни една върху друга през годините? Може да е с прилежно подредени рафтове, пълни с всякакви инструменти и джаджи? Това последното май не е възможно?!

Може би, модерния интериор на килера на Intimus-а е по-различен? Той може да е колекция от дамски обувки и закачен лък с колчан на стената. Може да е сламена шапка с изсъхнало цвете, провесена в тъмното на стар полилей? А може и да е едно приветливо и топло място. Но как да направите уютно едно толкова тясно пространство?!

В него може да „тичат" малки деца в слънчев ден по моравата пред къщата. Домашния любимец да се припича на слънце или да играе с тях... Любимия/ата чете книга в шезлонг, до него/нея масичка, а върху нея - коктейл с чадърче.

Баща носещ сако в едната и чанта в другата ръка, крачещ към работа? Майка на три деца, перфектна домакиня, изявен професионалист до късна бременност, за разтоварване организира литературен кръжок през събота за дамите от махалата.

И колкото и идиотски да звучат горните редове, без Intimus няма щастие и хармония в живота. Как може някой да живее добре с другите, ако не е в мир със себе си?! С обичането, мъдрите казват, че е същото, поне Хорхе Букай и Паулу Куелю.

Обичаш себе си, но умерено и след това започваш да обичаш и най-близките, докато накрая не заобичаш целия свят. Когато си в мир със света, си в мир и със себе си. Само дето мира в съвременният дигитализиран свят няма! Ако не ви търсят по телефона, пишете мейл и ако не ви е ядосал шефа, то мъжа ви/жена ви със сигурност ще го направи...

Е да, мъжете са свине (излиза, че жените понякога обичат тези животинки), но зрялата жена знае, че свинята от практична гледна точка си има някои достойнства. Дет се вика: „Ша съ оженя, мамо, за него, пък да стаа к'вото ще! К'во кат' пие и чат пат ма бие?" Но дали семейството може да осмисли живота? Дали има неясно желание за нещо повече в нас?

Може би, сме изпаднали в кататонията на един свят, приспан от неонови лампи, подобен на празен супермаркет, в който единствената разлика между два поредни дни е потрепването на светлините за минута, когато системата се рестартира. Това потрепване предпазва обитателите му от изпадане в пълна кома, защото те трябва да продължат да се движат гротескно между рафтовете на бутафорния магазин.

Може би, едно от зомбитата, поради неясни причини се е събудило, оглежда се в недоумение и се почесва по ухото, бърчейки нос. Вие ли сте този човек?

Бъдете активни! Гласувайте или споделете статията, ако ви е била интересна или полезна. В новата версия на Spisanie.to ще можете да коментирате статията.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани