Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Да се завърнеш в София (Част 11)

  20 Декември 2012 166 видяна
(0 гласа)

За Коледния дух 

Мразя зимата и снега, ако трябва да бъда честна! Но обичам Коледа. Цялото семейство на трапезата, постните гозби, украсеното дърво, коледните песни, подаръците. Едва ли има човек, който да не обича Коледа!

Да си призная до вчера не усещах коледния дух. Покрай студа, снега и висенето по спирките на градския транспорт, някак не ми беше коледно. Дори купуването на коледните подаръци не ми донесе усещане за приближаващия празник. Но до вчера! Когато една колежка ме помоли да украся в офиса, аз естествено отказах. Не съм по украсяването, не ми е любимо. Тогава тя ме помоли поне да разопаковам коледната украса. Започнах да я разопаковам, видях красивите играчки и се вдъхнових. Разопаковах и елхата и я сглобих. Навън валеше сняг, а някой беше пуснал коледни песни при асансьорите. И неусетно почувствах, че Коледа е съвсем близо и коледния дух се всели и в мен.

Остават броени дни до Коледа и аз вече се настройвам за коледната почивка и празника. Купили сме подаръци на всички (опа, издадох се). Разбира се, децата ще получат най-големите подаръци, а за останалите по нещо символично. Хубавото е, че когато семейството ти се разширява и възможностите за празнуване се увеличават. Лошото е, че не можеш да бъдеш на две места едновременно. Миналата година на Коледа бяхме при моето семейство в Гоце Делчев, а тази година ще бъдем в Шабла – при семейството на моя мъж.

Ще се съберем всички в Шабла. Ще се видим, ще наваксаме изгубеното време, ще похапнем хубаво (вероятно ще качим някой и друг килограм, както обикновено се случва в Шабла) и ще си починем както подобава – на чист морски въздух. Ще видим малките сладури, които сигурно още са пораснали, въпреки че последно ги видяхме в началото на Ноември. Ще се радваме на новите неща, които са научили. Сиана ще се опита да се качи на главите ни (буквално и преносно), а Даниел може би пак ще ми вика „Пе” или вече Пени?!

Ще посрещнем Новата година с размисли и равносметка за изтеклата. Казват, че ако на края на годината, когато се сетиш за събитията, който ти са се случили, не се разплачеш или разсмееш, значи годината не е важна за теб. Поглеждайки назад към изтеклото досега време от 2012, виждам моменти, които пълнят очите ми със сълзи като изгубването на работа и напускането на Варна и моменти, които ме разсмиват до сълзи като танца на Даниел на „Дим да ме няма”. Годината беше важна и завърши добре. Какво по-хубаво от това!

Весели празници на всички!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани