Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Двадесет секунди смущаваща смелост

  30 Ноември 2012 269 видяна
(1 глас)

Все по-често попадам на статии, филми, та дори и книги, чиито сюжет е: Как да разкараш гаджето за десет дни, помага ли изневярата, да убием ли от любов? Питам се не беше ли любовта онова чувство, което ни кара да бъдем добри и да правим добро. Да показваме любовта си чрез търпение, сила понякога и състрадание. Трябва да те боли за другия-именно от любов, а не любовта ти да бъде повод за нечия трагедия.

Отвсякъде "гърмят" призиви: "Бъдете еманципирани”, „Бъдете независими”, „Мачкайте, за да не ви мачкат”, „Помагайте си с измама за постигането на целта”. От подтекста на тези фрази ме облива студенина, която крещи: „Бъдете всичко друго, но не и хора”. Защо престанахме да бъдем човеци? Къде се загуби човешкото у човека? Разми ли се границата между амбициозност и нахаканост, завист и злоба, любов и изгода, хора и човеци? Сред този алчен водовъртеж наречен живот как ще сме способни да запазим отношенията си с най-близките ни хора непокътнати? В стремежа за несметно богатство, скъп домашен уют и изстрелваща ни на върха на работния свят кариера, ние забравяме да бъдем просто хора. Мъже и Жени!

Ние ли позволихме краха на отношенията ни? Или търсим успокоение и утеха в трудния живот. Как ли щеше да изглежда света без това съревнование: кой е по-добър, красив, умен или богат. Всеки способен да изпитва обич и да запази топлината в сърцето си е добър, умен, красив и богат. Човешките отношения са толкова красиви и истински, както нищо друго в света. За съжаление ние умишлено си затваряме очите пред тях.Питаме се един друг:Щастлив ли си? И получаваме шаблонния отговор.Да! Жив съм. Здрав съм. Работя. Да, щастлив съм. Никога никой не заявява: Хей, аз съм щастлив, защото имам добри отношения със себе си, семейството си, любимия/та. Изгубили сме способността си да общуваме. Не чуваме какво иска да ни каже човека срещу нас. Позволяваме на думите да ни подминат, без да стигнат до сърцето и ума ни.

Роботи в напълно роботизиран свят.

Прехласваме се по всяка скъпа вещ и избягваме"скъпите"хора.

Нужни са ни двадесет секунди смущаваща смелост, за да бъдем отново хора. Нека бъдем смели и щастливи. Нека всеки от нас има своите двадесет секунди.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани