Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Да се завърнеш в София (Част 8)

  19 Ноември 2012 195 видяна
(1 глас)

За бездомните кучета с (не)любов 

Аз съм от онези хора (малко на брой), които обичат животните само като ги гледат на картинка или със собствениците им. Въпреки че като малка имах домашен любимец, другите животни (в частност кучета) винаги са ме плашили. Веднъж, когато с брат ми бяхме малки, си играехме с едно момиче и нейното куче – пудел. Нищо страшно на пръв поглед. Аз странях от кучето. Пудел или не, то тичаше като обезумяло и мен това ме плашеше. Брат ми тичаше с кучето, но когато го погали по главата, то се обърна и го захапа. Вярно, не беше сериозно, но това повлия още повече на отношението ми към кучетата.

В София проблемът с бездомните кучета е огромен. Те са навсякъде и повечето са немаркирани. Зачестиха случаите на нахапани хора, починали в следствие на раните си. Има много нахапани хора, а мерки никакви. Кой е виновен за това?

На първо място са хората, които зарязват домашните си любимци на улицата. Разпространена практика е и когато се започва даден строеж, да се вземе куче, което да го пази. След като приключи строежът, кучето се присъединява към контингента на бездомните кучета. Тук идва редът на „Еко равновесие”, които по презумпция трябва да приберат агресивните кучета, а останалите да ги кастрират (с цел да намалят популацията), маркират и да ги върнат на улицата. Колкото бездомни кучета съм срещала, нито едно съм видяла да е маркирано. Много хора сигнализират за агресивни кучета, но никой не си помръдва пръста. Чак, когато някой е нападнат и е пострадал, тогава се взимат мерки. Решат ли да вземат мерки, природо-защитниците веднага скачат в защита на бездомните кучета.

Мили природо-защитници, искам да ви попитам кое е по-ценно – човешкият живот или този на едно куче?! Докога ще трябва да чуваме истории като тази на бабата, чиито крака бяха изядени от безстопанствени кучета или възрастният професор, които беше нахапан от глутница, докато се разхождал и по-късно почина от раните си. Имената са без значение, защото историите са твърде много.

Проблемът с бездомните кучета е проблем на треторазрядните държави. А ние твърдим, че сме европейска държава. Да се справим европейски с проблема – да изградим приюти, да налагаме глоби на собствениците, изоставили куче. Закон има, сега да наложим неговото спазване. Разбира се, винаги съществува и другият вариант, който работеше преди, ухо за патрон за ловджиите (собствениците на пушки). Няма куче, няма проблем.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани