Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Да се завърнеш в София (Част 5)

  25 Октомври 2012 174 видяна
(0 гласа)

Трети ден: Да си намериш работа

 

Когато майка ми и баща ми са били млади, не са си търсели работа. Те просто са били разпределени в Хлебозавода в гр. Гоце Делчев. Разбира се говоря за времето на комунизма. Днес нещата стоят по друг начин. Съвсем различен. В ерата на интернет обществото (както на всички ни е известно) търсенето на работа става чрез няколко платформи: търсачки за работа, социални мрежи, сайтовете на компаниите, а все още съществува и остарелия начин – обяви в специализирани вестници.

Хубавите работи обаче обикновено стават трудно. Особено в България. Цяла година във Варна ми беше изключително трудно да си намеря работа. Започнах една, но тя продължи два месеца и заплащането беше крайно неудовлетворително. Започнах втора, но тя се оказа още по-неудовлетворителна. В крайна сметка намерих добре платена работа, но и там не се получиха нещата. Цяла година мъки. Сигурно и аз имам голяма вина за това, не отричам. Но чак ли толкова да не мога да се справя?!

Затова още преди да дойдем в София се свързах с няколко мои познати. Всички знаем, че така се случват нещата в България. Особено за по-хубавите позиции. Разбира се, те не можаха да обещаят нищо (ако имаше подходяща позиция, обещаха да ме предложат). Аз отворих познатите търсачки и започнах да ровя. Още на пръв поглед видях по-голямото предлагане на позиции. Кандидатствах на всички. Една година нямах стабилна работа и нямаше да подбирам. Където успея. Беше третият ден, откакто бяхме в София.

На другия ден започнаха да ме канят на интервюта. Обадиха ми се от една консултантска компания, която набира кандидати за други фирми. Аз бях скептично настроена (обикновено консултантските компании ти взимат веднъж пари и повече не те търсят). Но след като чух добри отзиви и разбрах, че няма да плащам реших да отида. Беше петък. Интервюто мина добре (все пак имам опит на Рецепция).

И сега чаках второ обаждане. То не закъсня, беше в понеделник сутринта. Още едно интервю, този път на английски и поредното трепетно очакване. Получих обаждането, което очаквах – бяха ме харесали. Щях да ходя на среща в компанията, в която щях да работя (в сряда). Успокоиха ме, че няма да бъде интервю, но не се оказа точно така. За щастие бе кратко (интервютата ме изнервят). Помолиха ме да изчакам отвън, за да обсъдят. После ме поканиха и ми съобщиха, че започвам от четвъртък. Това се случи на 10ия ден, след като дойдохме в София.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани