Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Истории за света Богородица

  16 Август 2012 337 видяна
(1 глас)

На 15 август е Голяма Богородица, според православния празничен календар. Мислейки си за деня, се сетих за една малка книжка, която веднъж намерих при антиквар. Романът е от поредицата „Мозайки“, излизаща в България от 1915 до 1945 г. Изданието, попаднало в ръцете ми бе отпечатано през март 1942 г., със заглавие „Седем легенди“. Написано в него е дело на слабо познатия у нас Готфрид Келер - философ и литератор, легенда в немско-езичния свят. Но защо ви занимавам с всичко това, защото три от разказите в сборника са посветени на Дева Мария и чудесата, които прави за миряните на Запад. Те са модерен, за XIX век, прочит на популярни легенди с религиозна тематика.

Зачетох се в една от тях: „Дева Мария и дяволът“, разказ за щедростта на средновековен граф. Гебицио си има всичко - богатство, замък и ослепително красива и умна жена, ала и един порок - прекалена щедрост. Заради бедни лентяи благородникът профуква състоянието си, остава без имение, коне, прислуга. А замогналите се на негов гръб доскорошни голтаци, го изоставят, без капка свян. Накрая и благоверната му жена Бертраде се замисля дали да го напусне. Като последна надежда двамата отправят молитва за помощ към Богородица. И тя се оказва милостива, но само към рабинята си, никога не изменила на вярата си към небесната покровителка. Преобразена като рицар Дева Мария надвива дявола, вселил се в Гебицио, а сетне праща самия нещастник в една пропаст, заедно с последния останал му кон. За Бертраде светицата изнамира нов, по-достоен и разумен съпруг, с когото хубавата девойка се радва на щастието. А граф Гебицио погребват с почести, както се полага на всеки с неговия ранг.

Кратката история учи на мъдрост и смирение, които често пропускаме в стремежа си да трупаме и прахосваме материални придобивки. Както дядо Кирил, с неговия прословут черен, метален кон, произведен в американски завод. „Линкълн” - ът сега е добре прикрит с платнище, зад дебелите дувари на Митрополията, но Кирил, изглежда, не се покайва за деянията си. Следващата история е тъкмо от неговия диоцез. От началото на 90-те, във Варна датата се отбелязва като общоградски празник.  Денят е избран не само защото е в разгара на лятото, но и заради възприемането на Богородица, като закрилница на града, заради чудодейна случка от миналото, с двама дервиши.

Днес, почти никой не е чувал за „Караач теке“ или „Манастира при черните брястове“, част от средновековното минало на Варна. Култовото място днес е част м. „Пчелина“ и „Сълзица“. Манастирския център в периферията на града е съграден по заповед на княз Борис I, за да подпомогне развитието на книжовна дейност в региона. Комплексът разполага с един от най-големите скриптории (сграда, в която се преписват книги) на Балканите, сравним по своите размери и архитектурни достойнства с тези във Византия. Силните години на манастира са по време на Първото Българско царство. След попадането на България под ромейска зависимост ролята му постепенно започва да отслабва, за да се стигне до годините на Османско иго и преобразяването на светата християнска обител в теке (ислямски манастир).

Дервишите (монаси мюсюлмани) изхвърлят всичко ненужно за тях, от вътрешността на сградата, включително и икони. Сред тях има такава с лика на Богородица, възприета от Борис Михаил и неговите наследници като патрон на династията. Култа към Божията майка има особена стойност за първите български царе, поставящи образа ѝ на своите монети и хоругвите на бойните отряди, за да измолят закрила и вдъхнат вяра на поданиците си. Мария е патрон на манастира, край Варна и логично, най-скъпите икони са поръчвани с лика ѝ. Дервишите от „Манастира при черните брястове“ решили да се изгаврят с християнския идол на Мария, ослепели. Иконата си останала захвърлена в тревите до текето, докато едно пастирче не я открило и занесло в църква в града, съществуваща и до днес. Дервишите оздравели и започнали да почитат силата на Богородица.

А археолозите, проучващи обекта днес се борят за неговата консервация и реставрация и създаването на една особена традиция - общоградско шествие да тръгва от манастирския комплекс и да стига до катедралния храм „Свето Успение Богородично“. Тази година, процесията с иконата на Богородица, премина само през централните части на града. Актът на преклонение е замислен като прослава на християнската идея, призоваваща за единение и смирение. А точно от подобни прояви имаме нужда, в моменти на материална и духовна криза.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани