Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Новите идоли

  28 Януари 2013 388 видяна
(3 гласа)

„Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш в това, което говорят и пишат, а сам наблюдавай и вниквай.” - А. П. Чехов

 

Всяка епоха ражда своите идоли. Ако обърнем глава назад и се вгледаме в историята, ще видим храбри войни и завоеватели, безстрашнипълководци, великиучени, талантливиписатели, култови режисьори и страхотни музиканти. Всички те са толкова недостижими, че несъзнателно ни карат да си размърдаме мозъците и поне малко да ги доближим.

Инерцията ме подведе. Почти повярвах, че говоря за днес. Уви не е така. Нещо явно се случи. Кога и защо ми е трудно да определя, но някакси посредствеността мъгливо се спусна и всяка светлина в тунела изчезна.

Днес има нови възпитателни единици – телевизионни риалити формати и интернет, и идолите се раждат там. Дори улицата безславно се сгромоляса като възпитателен метод. Няма да коментирам училището - всички сме свидетели в какво се превърна образователната ни система. Засега няма да коментирам и интернет - може би в друго мое писание (темата е доста обширна). Обобщавам само, че дори и да се опитаме да контролираме нещата, няма как да предпазим децата си от тези революционни възпитатели.

И така, в началото беше телевизията. Всичко започва с "Мечо Пух", "Малкия принц", "Мики маус". После се появяват Хана Монтана, Селена Гомес, Ашли Тисдейл, Нина Добрев... забелязали ли сте колко филми за вампири се нароиха? (може би съм старомодна и пристрастна, но на мен лично освен Дракула други вампири не са ми симпатични). Да не забравя и Джъстин Бийбър и плеядата нови Дисни открития, при вида на които добрия стар Уолт така интензивно би започнал да се върти  в гроба си (или в хибернетичната си капсула), че би могъл да реши енергийните ни проблеми без никакви референдуми. Всички те са толкова посредствено бездарни, и същевременно позитивни, глуповати и грозновати, че вашето дете си казва - щом той го може, защо да не мога и аз? - и ожесточено им подражава.

Нашите наследници са обект на една култура и индустрия, която ги възпитава в духовен сакатлък, облечен в одеждите на гръмкото "Важно е да бъдеш себе си". Започвам да си мисля, че това е някаква съзнателна, световна конспирация, целяща да превърне хората в безмозъчни самодоволни същества, които само се хранят (погледнете пълните маси в заведенията и бълващите нон стоп рецепти и манджи ТВ програми). Сигурно е въпрос на време и Кеворк Кеворкян да направи кулинарна рубрика. Тренда е от екрана непрекъснато да мирише на манджа.

След яденето следва естествения процес на храносмилане, логично последван от необходимостта за ползване на нужника. Имаше един филм (Идиотокрация), в който нагледно е представен този телевизионно-физиологичен процес. Между храненията и тоалетната има новини, след което е ред на поредния драматично–романтичен (не винаги турски) сериал, в който Айше и Хасан демонстрират голямата си любов, (която естествено е невъзможна) а душманина Али свирепо потрива ръце и прави невъзможното, за да предотврати тази невъзможност. Винаги има и един съсредоточен и мълчалив, по-възрастен човек, който гледа в пространството и олицетворява поговорката "Мълчанието е злато". В по-късните часове, за отмора, ни се предлага поредния сериал, започващ с думата „престъпление“, и състоящ се от разграфен на 4 квадрата екран, като във всеки един от тези квадрати тече напрегнато действие, чийто смисъл дори не се опитваме да разберем. За десерт има интервю с фолк звезда или съпруга на футболист, та ако все още е останало нещо от предходните кулинарни оргии, да можем напълно да прочистим стомаха си.

Между сериалите, позитивно представените прогнози за времето (няма значение дали е 40 или - 20 градуса) и семейно - образователните кулинарни предавания, съвсем закономерно и рейтингово се нареждат формати като: Биг Брадър, Мюзик Айдъл, България търси талант..., винаги завършващи с еуфоричното раждане на поредната звезда, която до 6 месеца съвсем нееуфорично угасва. В такива предавания понякога открито се гаврят с определен тип хора, които пък вместо да им теглят една майна, са готови на всичко за парченце слава. Разни хора, разни идеали. На мен ми идва малко жестоко.

Оказва се, че телевизията е родилният дом на идолите днес, а утробата на нашето време май е попреминала детеродната възраст. Парадокс. Вземете последния Биг Брадър, който измъчено роди една звезда, но май най-много се измъчи водещия Ники Кънчев - дано поне парите да са си заслужавали, иначе не виждам защо един толкова способен водещ би си причинявал този явен дискомфорт. Останалите участници, сред които се намираха дори хора с талант (визирам предхождащия Вип Брадър), дотолкова се бяха вживели да бъдат себе си,че доста изпростяха.

Трудно ми е да разбера що за смисъл се крие в това "Аз бях себе си"? Дори граматически не звучи правилно. Явно живеем във време, в което "аз съм успешен, защото съм себе си", "аз съм позитивен" (защото съм достатъчно богат, за да не ми пука, или достатъчно прост, за да не разбирам за какво да ми пука) и "аз съм си аз" са гръмки лозунги, които някой намира дори за оригинални. Може би, затова не се раждат звезди, защото идолите ги убиват в зародиш.

Вече почти не познавам хора, които четат художествена литература, киното бълва боза след боза в стремежа си да разкаже нещо неразказано. Телевизиите показват агресивно формати, които пропагандират, че да си прост, ограничен и неграмотен е ок. След като такива хора са известни,  значи че това е достижимо без много усилия, което пък е още по-ок. А невъзможната любов, която наблюдаваш докато люпиш семки пред телевизора, си е баш ок.

Дори и да ти е писнало от всички тези предавания и да се дистанцираш от тях, гледайки "сериозна журналистика", пак попадаш в капана на посредствеността. Не само водещите и предаванията са виновни за това. Ресурса от интересни, интелигентни и успешни хора е доста ограничен. На мен лично ми омръзна да гледам как като футболна топка се търкалят едни и същи хора, разказвайки как не обичат да говорят за себе си и докато се усетиш си чул за пореден път историята на живота им. Това не е чак толкова страшно, неприятното е че се повтаря пак и пак и пак с десетилетия. Безкрайно уважавам Нешка Робева, но след толкова нейни появявания на екран през годините, започвам да се чудя дали пък не съм била част от художествената гимнастика. Дотолкова съм запозната с методиката, хореографията, условията за тренировки, съдийски решения, и куп други подробности, че нямам желание да слушам повече.

Омръзна ми да слушам мъдрости от хора, които се разхождат из телевизиите с изражение на кокошки, снасящи златни яйца. Изморих се. То си е изморително. Наистина се изморих и за да придам известна интелектуалност на този памфлет, ще завърша с една мисъл на Лев Толстой:

 

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему."

 

Аз май предпочитам да съм нещастна по своему. Съвременните идоли не ме правят щастлива.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани