Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Каквото сам си направиш... или навикът да се проваляме

  14 Май 2013 624 видяна
(0 гласа)

Сигурно сте чували, че нещата са такива, каквито сам си ги направиш. Това наистина е така, но не точно в смисъла, в който го разбираме. Човек често действа автоматично, без истинско осмисляне на поведението си. В него обикновено са заложени множество подсъзнателни програми, които го движат в неясни за ума му посоки – за съжаление невинаги благоприятни.

Резултат от всички тези програми, които замъгляват мисълта ни и нараняват свободната ни воля, е приказката, която самите ние полусъзнателно си разказваме за себе си. Тя винаги е последствие от отношенията ни с други хора – родители, приятели, съседи и изобщо - другите. В един момент от живота си решаваме, че нашето „аз" е нещо неизменно, което вече се е оформило и от него не може да се очаква нищо по-различно.

Едно от откритията на квантовата физика е, че частиците „се държат" така, както наблюдаващият очаква те да се държат. Основен фактор в експериментите, правени с частици се оказва нагласата на самия експериментатор. Ако това важи за частиците, какво остава за хората?

Ние започваме да се държим така, както другите очакват или са очаквали от нас, отразявайки като огледало техните нагласи. Ако очакват от нас добро, правим добро, ако ни подозират и не ни се доверяват, отвръщаме с ненадеждно и несериозно поведение. Когато дълги години не ни се доверяват, ставаме хора, на които не може да се разчита и неусетно сами спираме да си имаме доверие. В случай че другите ни смятат за неудачници, ние наистина се превръщаме в такива.

Понеже подсъзнанието ни е устроено да действа чрез повтарящи се модели, изпитваме нужда винаги да следваме първоначалния сценарий, който е бил написан за нас и горко ни ако той не е бил особено приятен. Сами търсим ситуации, които отново и отново да ни доказват колко сме неуспяващи и безполезни. Ако не ги открием, си ги създаваме. Нашето подсъзнание просто иска да е вярно на себе си и действа докрай по инерция.

В една от книгите на Хорхе Букай прочетох най-хубавото определение за това какво е невротик: Невротикът е човек, който прекарва половината си живот, като залага капани сам на себе си, а другата половина в опити да се освободи от тях. Но дали тази мазохистична нагласа е дошла от нищото? Мисля, че няма как да е така, защото човекът е преди всичко социално същество. В природата движението се осъществява от едно тяло към друго, а в психологията всичко е въпрос на общуване и мислите и чувствата се движат от едно съзнание към друго.

Как можете да познаете, че не действате според сърцето и ума си, а ви направляват сили, свързани с миналото ви? На първо място - ако едни и същи проблемни ситуации непрекъснато се повтарят в живота ви и почти започвате да се чувствате като омагьосани. Връхлитат ви отново добре познатите чувства, които не водят наникъде и ви правят безпомощни.

Това е вторият белег – нещата не се придвижват напред, не се разрешават. Години наред се борите с все същите объркващи мисли по отношение на някой ваш проблем и всеки път изгубвате битката. Така и не успявате да вземете разумно решение, което да ви удовлетвори. Не сменяте работата си, която ви кара да се чувствате зле, не продължавате образованието си, защото не можете да си представите, че от вас ще стане добър професионалист, не излизате на срещи или правите всичко възможно, за да отблъснете мъжете, които се интересуват от вас, понеже подсъзнателно вярвате, че „тези неща се случват на другите". И въпреки че не променяте нищо, през цялото време поддържате вътрешен конфликт, от който така и не намирате изход.

Можете и да вземете решение за промяна, но да не успеете да го следвате и дори да го забравите при първата появила се трудност. И така до следващия път, когато се сблъскате със същия проблем и отново стигнете до същото решение, което за пореден път ще се окаже непосилно за вас. Непосилно е, защото не е истинско решение, вашият глас е прекалено слаб, по-силни са гласовете на родителите и приятелите ви, на колегите и на всички онези хора, които по някакъв начин някога са ви отхвърлили и сега ви управляват чрез ехото, идващо от дълбините на психиката ви.

Ако се движите в този порочен кръг на моменти ще получавате малки проблясъци, които ще ви карат да се чувствате съвсем различни - истински и пълни с надежди и вяра в себе си. Това са мигове на пропукване на системата от вярвания, които имате. Именно в тези мигове би могло да ви хрумне, че не сте това, което си мислите, че сте и приказката ви може да се пренапише, а чудовищата-страхове да станат малки и симпатични приятели. Така че не пропускайте тези моменти. Не е нужно едно същество, чийто мозък изпълнява десет хиляди трилиона операции в секунда и може да съхранява безграничен обем от информация, да реагира с ограничен набор от повтарящи се действия и да подчинява живота си на стереотипи. Бихме могли да се преоткриваме и да бъдем различни всеки ден.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани