Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Добро и зло в житейския ни път

  28 Февруари 2013 313 видяна
(2 гласа)

Светът е оцелял, защото...?

Първата мисъл, която ми хрумва за завършване на изречението, не е от най-приличните, затова понякога измислям нещо оригинално, за да не натоварвам околните с вродената си шопска простотия...

И така до една вечер, когато, препрочитайки „Майстора и Маргарита" (по-точно главата „Екзекуцията"), през ленивите ми сиви клетки мина мисълта: „Светът е оцелял, защото се е борил и е вярвал в Нещо Добро". Точно така, с главни букви. Не просто „нещо добро", а „Нещо Добро".

Вярно е, че през вековете идеите за Добро и Зло са се променяли – от най-чистата и, според мен, най-точна за разумните Добро и Зло (както е във всички религии), до, пак според мен, глупавото и лековерното: „Доброто и злото – това са отвлечени понятия, които зависят от гледната точка", но не можете да отречете, че дори онези, които подкрепят второто твърдение, по някакъв начин, са на страната на Доброто.

Вярата в Доброто е заложена у човек. Тя е нужна, за да се развиваме, за да ни помогне да се отърсим от греховете си, да живеем по-добре, да бъдем щастливи. Мисля, че в основата стои инстинктът за самосъхранение. Той докосва една много дълбока, скрита и съвсем неразбираема част от душата ни, подтиквайки ни да се пазим живи, защото колкото по-дълго живеем, толкова повече шансовете да спасим душата си нарастват – имаме време да мислим за живота си, да се борим за светлина, да се отърсим от греха, доколкото това е възможно.

Оттук следва ли да заключим, че желанието за живот произлиза от копнежа по Доброто? Според мен отговорът е утвърдителен. Навярно всеки си задава въпросите „Как сме се появили?", „Какъв е смисълът на живота?", „Защо животът е толкова труден?", както и моят най-любим „Защо ни има нас хората?". За себе си, чрез православието, открих отговорите на първите три питания, а за четвъртия... ами, неведоми са пътищата Господни. Никой не знае – почти съм убедена, че и самият Дявол няма представа и това допълнително го подлудява.

Да, светът е оцелял, защото се е борил за Доброто – със зъби и нокти, опитвайки се изстиска всичката отрова и да остави само сладостните сокове на живота. Мечтата за щастие ни подтиква да се развиваме всячески (професионално, духовно, като членове на обществото). А без болката, която Злото (a.k.a. Дявола) поражда, това е невъзможно. Според писателя Клайв Луис вероятността Мракът да те заведе до Светлината е голяма, Гогол от своя страна счита и показва в „Мъртви души", че и най-покварената душа, може би е само на крачка от Доброто...

И, най-важното – пътят на всеки е различен. Всеки носи собствения си кръст от осъзнаването на греховността до смъртта си. Сигурна съм, че борбата трябва да се води в името на Доброто, а не срещу Злото, защото то ни държи в напрежение и така ни помага да оцелеем. Най-прекият път е чрез Бога, но той е неравен и стръмен, свързан е с много учене – как да прощаваме, как да обичаме, как да мечтаем дори. Борбата е безмилостно жестока, но изходът води на по-добро място.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани