Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Загуба на време... или на хора

  22 Февруари 2013 218 видяна
(1 глас)

Какви същества са хората? Все живеят в липса. Разбират какво са имали чак когато вече го нямат. В началото те взимат за нещо ново, нещо желано, преоткриват те с всякакви погледи, а после следва личната драма на една изгубена любов.

Превръщат те във вещ. Нещо хубаво, може би нужно, но не представляващо вече никакъв интерес. И ако някога са те гледали дълго след като заспиш, вече с нетърпение чакат да заспиш, за да не те гледат. Умирали са за теб, а вече умират с теб.

И когато викаш, чупиш чаши, затръшваш врати, не ти обръщат никакво внимание. А когато купиш нови чаши, затвориш тихо вратата и излезеш от дома им, оставяйки кални следи от обувките си, в техния свят се появява тревогата, че са загубили нещо.

Нощем сънуват дните, които са изживявали с теб, събуждат се и с тъга пият кафето си в целите чаши. Търсят по същите тези чаши драскотини поне, но няма нищо. Слушат любимите песни, които сте слушали заедно, но гласовете на певците звучат различно. Или стоят в пълна тишина, очаквайки да чуят ритъма на нечие друго сърце, но не чуват дори своя.

После гледат празната страна на леглото. После погледът им минава през пепелника, а там - само пепел и нито една недопушена цигара. Всичките явно са били изпушени.

Не перат използваната възглавница, но ароматът на другия вече е едва доловим. После гледат калните стъпки. Дали е имало съмнение, страх или заминаването е било обмислено. Решават, че са били измамени. Че не са получили никакво обяснение. Ядосват се. После плачат. А след това те търсят из всичките стаи. Из целия град. Скитат из всички места, които сте посетили заедно и търсят загубените обици или загубената запалка. Някакъв знак. Но нищо.

Питат всички хора за вас - и познати, и непознати. Говорят само за вас. Понякога с пренебрежение, друг път с умиление. Но не спират да говорят за вас. На тези, които слушат вече им омръзва и нито питат нещо, нито обръщат внимание. Животът им може да продължи и без досадното присъствие на някой подобен...

Припознават се в някой, следят го и когато този някой се обърне с лице към тях, разбират, че по нищо не си приличате. Побъркват се. Купуват всички книги, които знаят, че сте чели и търсят отговорите на въпросите си... дали пък някой писател не ви е внушил нещо и затова да сте си заминали. Късат снимките ви, а после ги лепят. И винаги оставят вратата си отключена, ако решите все пак да се върнете.

А вие по това време гледате нов филм, с нови герои. Губите си времето, но нищо повече не губите. Вашата врата е широко отворена за една нова любов. И без това знаете, че няма да се върнете там... при старата.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани