Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

За и против да отидеш на гледачка

  20 Февруари 2013 4653 видяна
(3 гласа)

Тесте карти и скилидка чесън... 

Влюбени ли сте? Искате по-добра работа? Как сте със здравето?

Измъчват ви въпроси, на които само времето ще даде отговор, а вие нямате време. Искало ли ви се е някой да може да ви каже кое е правилно, и в кое има смисъл? Ако е така, явно имате нужда от добра ясновидка!

По-лесно ли е някой да ти даде готови отговори, или колко трудно е да позволиш на някого да влезне в мислите ти, да разчете знаците на съдбата ти. Не влияе ли това на късмета и на решенията, тази диагностика на кармата, това гледане на карти?

Повечето хора ги е страх да отидат на гледачка, а мнозинството такива, да си кажем честно – са шарлатанки. Реших да опитам. Престраших се. По работа, и по любов. Истината е, че не мога да спя. Реших, че това е решението на безсънието ми. Готови отговори на полузададени въпроси.

И така, станах много рано, пак не можах да спя, но този път имаше и доза вълнение за преживяването, което ме очаква. Навън валеше сняг. Отидох на адреса, който всъщност беше стара аптека в квартален жилищен блок. Надписът „Аптека” сякаш приканваше, че тук ще намериш лек за болката си. Работно време на някогашната аптека – избеляло и понакъсано беше надраскано с маркер, на който пишеше, че не работи на църковни празници и в неделя.

Влезнах. В нещо като тясно антре, вътре, въпреки че беше толкова рано сутринта, бяха насядали няколко възрастни жени с погребални физиономии. Аз поздравих, от възпитание, и за да ги накарам да ме забележат. Никой не говореше, всички седяха и кършеха ръце, забили поглед в пода. Едната жена мърмореше под нос някаква молитва. Искрено се изплаших. Поогледах се – имаше шест дървени стола, един дървен шкаф за обувки, и скилидка чесън на розов канап, забит с пирон над вратата.

Жените влизаха и излизаха трескаво, а аз чаках. Дойде и моят ред, плахо влезнах във вътрешната част на някогашната аптека – вътре ме посрещнаха две едри жени на средна възраст, които явно току-що си бяха хапнали люти чушки, защото едната каза на другата: „Много люта, ма!”, а другата й подаде бонбон.

Едната беше знахарка, другата гледачка. Разликата беше, че знахарката беше облечена с някогашна бяла престилка. Вероятно част от бившата аптека. Аз бях за оракула. Казваше се Ангелина. Чудя се гледачките имат ли псевдоними, или наистина така й беше името.

Седнахме в една малка тясна стаичка с пластмасова корекомска маса и две табуретки. Аз гледах едновременно уплашено и недоверчиво, но искрено любопитно. И гледачката ме усети. Накара ме да изтегля 5 карти от едно тесте странни карти. Каза ми, че съм несигурна, а аз тръгнах да споря, но се усетих, че тя трябва да знае по-добре, да не я засегна нещо.

Следващите събития искрено ме впечатлиха – благата женица ме разчете за 10 минути като отворена книга. „Кои са разведени?” – първи въпрос. „Не си си завършила образованието! Там гледай.” А аз гледам засрамено в пода, защото утре имам изпит, за който хич не ми се учи. „Кога се раздели с приятеля си?” – баааааааааам! „Пази се от приятелки, ама много си доверчива!” – болното място. „Парите ги мислиш, не ги мисли – имаш си, и още ще имаш. Ама ти завиждат.”

След което назова няколко букви и имена след тях, не сбърка никъде. Жегна ме с някои лични прозрения, които мислех, че съм запазила само за себе си. Попитах я за това, което най-много ми тежеше, и ме будеше нощем. Не ми каза това, което исках да чуя, но потвърди това, което вече знаех. Каза, че годината щяла да е успешна, и за любовта да не се притеснявам – щяло да има.

А, каза ми и да пия много вода. Как беше разбрала тази жена, че аз вода никак не пия?! Даде ми и рецепта, която да изпълня – от тези, шарлатанските – захар, здравец, кръст и т.н., и спиш върху тях. Изхвърлих я. Аз вече получих това, за което бях отишла, от тук нататък ще разчитам само на себе си. И не съм несигурна.

Колко пари ми взе? – аз вече се бях осведомила от предишни „пациенти”, че ценоразпис няма – колкото й дадеш, но от сърце. Тълпата, която чакаше нетърпеливо реда си в антрето, както и обилното количество злато по ясновидката, ми подсказаха, че жената явно си разбира от работата.

Не боли да отидеш, ако си търсите силно изживяване – посетете тази, или някоя друга аптека. Или пък не.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

3 коментара

Четени

Коментирани