Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Добро за здраве

  01 Юни 2013 230 видяна
(3 гласа)

Това е история за опита, на който се подложих, за да разбера дали когато човек е добър му се отвръща с лошо.

Неотдавна ми казаха, че съм била много мило и добро момиче и поради тези ми качества цял живот съм щяла да бъда „тъпкана" и „мачкана". Аз не се определям като толкова невинен човек и затова реших да се подложа на тридневен опит, в който да бъда мила и добра с всеки и ако дотогава не са ме „стъпкали" като малка гадинка да споделя изводите. Ето сега, жива и здрава, психически и физически, излагам и тях:

Ден 1: Всичко е прекрасно... за мен. Чувството, което изпитах, докато отправях ласкателства, вършех, малки, но добри дела за околните, писах мили и дружелюбни съобщения на приятели и познати беше уникално. Всичко около мен беше слънчево и пъстро и весело. От друга страна, хората, които се ползваха с моето очарователно държание и дружелюбни действия, не го възприеха така.

Те бяха някак мнителни и объркани от това, да се отнасят с тях добре без да са направили нищо или без да се налага да отвърнат. Докато пръсках добрини в този ден, виждах как ме гледат с изражение, очакващо да поискам нещо от тях...

Ден 2: Тук, освен всичко, което отново изпитах от Ден 1, усетих и някакво надменно чувство на хората към мен. Обект отново бяха приятели, познати и непознати лица. Този път те показваха, че точно такова трябва да е отношението към тях. Изразяваха лидерски позиции, в които ме превръщаха от човек, който иска да е добър и мил, в човек, който е длъжен да е добър и мил към тях.

Аз ставах жертва на приповдигнатото им самочувствие... от самата мен. И все пак това не ме подразни колкото се очаква, защото изпитвах удовлетворение от това да помагам на хората и да ги карам да се чувстват добре... нали аз бях тази, заради която те затвърждаваха увереността си.

Ден 3: Отново включвам Ден1 и Ден2. Разбира се докато си мислех, че съм видяла и разбрала това, което ми е нужно, усетих и ново чувство в хората - пренебрежение. Освен, че ме гледаха странно или високомерно, някои познати от предните дни, които вече бяха усетили добронамереното ми държание, започнаха да се държат отдръпнато. Сякаш мислеха, че аз ще съм там и друг път.

Ще им се обаждам, ще им пиша, ще ги чакам и няма да се противя на доминантното им отношение, докато им помагам с услуги. Естествено не беше приятно, но пък те бяха само познати. Точно това беше извода, който търсих три дни. Не приятелите биха ме „мачкали", защото те държат на мен и не непознати биха ме „тъпкали", защото те не се интересуват от мен, а познатите...от тях е трябвало да се пазя.

Не мога да опиша тези дни с пълнотата, с която ги усетих. Но добро ще правя! Защо? За да покажа, на колкото мога повече души, да не се страхуват от добрините и да придобиват увереност от ласкателствата. Ще се опитам да го обясня така: Когато посъдиш ябълка, да речем, ти получаваш двойно удовлетворение - веднъж, от това, че си посъдил дърво и втори път, когато изядеш ябълка от порасналото вече дърво.

Същото е и с добрините - първо получаваш удоволствие, като ги правиш, а после и като видиш резултата. Така че моят призив е - Направи добро, изяж ябълка... здравословно е!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани