Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

За ролята на Конституционния съд

  16 Юли 2013 547 видяна
(1 глас)

Напоследък навсякъде се говори за противоконституционни норми и закони, за сезиране на Конституционен съд (КС) и общо взето всичко, което се свързва със сриването на политическите ни светила и мила родина се отъждествява с Конституцията на Република България. Масово гражданското мнение е, че трябва незабавно да се свика Конституционният съд, за да разреши всички неволи, съпътстващи съгражданите ни. Оказва се, че явно царува „блаженото невежество", а тези призиви абсолютно неоспоримо потвърждават това.

Като начало, не би трябвало този съд да се окачествява като политически. Всъщност, никой съд не би трябвало да се... Конституционният съд разглежда норми, които противоречат на Върховния закон на Република България и е абсурдно да се свързва по какъвто и да е начин с политическия живот. Напълно разбираемо е в момент на отчаяние да се търси помощ от всяко учреждение, но твърдения, свързани с разглеждането на странните скорошни събития от тази институция, граничи с неразрешим парадокс.

Конституционният съд на България е създаден с приемането на познатата ни и сегашна Конституция от 1991 година. Основната му и главна цел е да следи стриктно и внимателно, за това дали законите не й противоречат.

Този съд тълкува Конституцията, тоест разшифрова написаните в нея текстове, а тези тълкувания стават задължителни за всички граждани на територията на страната.

Конституционният съд разглежда и решава спорове относно компетентността на висшите органи, но пак държа да подчертая, че не е това институцията, която ще реши кое правителство може, и кое не да управлява.

Към КС се подават и спорове относно установяване на противоконституционност на законите, издадени от Народното събрание и президента. Например, омбудсманът на Републиката може да сезира съда, когато са нарушени човешките права или правата и задълженията на гражданите, които обаче са описани в Конституцията, а не в някой друг нормативен акт.

Нещото, на което трябва да се отдели особено внимание, свързано с дейността на съда и, от което вероятно идва голямото объркване на хората е, че този съд се произнася за конституционосъобразността на политическите партии, сдружения и организации. Това обаче не означава, че Конституционният съд ще обяви дадена партия, че извършва противоконституционна дейност, само заради това, че е обществена тайна, че финансирането й не е постигнато с труд и дръзновение, както ни се иска. Все пак Конституционният съд не съди никого. Неговите решения нямат сила на присъдено нещо, в смисъла, в който повечето хора го разбират.

В същия този съд е задължително да работят съдии с висока квалификация и дългогодишен стаж, което би трябвало да говори за тяхната ерудираност и еманципация. До колко това е така, всеки сам преценява за себе си. Тези съдии са общо 12 на брой, като се избират в следната последователност. 1/3 от тях се избират от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента и 1/3 се назначават от общото събрание на Върховния касационен и Върховния административен съд. Както се наблюдава, тези хора биват избирани от онези, на които властта е дадена от суверена, тоест от народа.

Като заключение ще изредя кой може да свика този съд, за да се смъкне всяко съмнение, че недоволните от тока и парното могат да влязат при съдиите на Конституционния съд и с чест и почитания да изразят битийните си тревоги. КС може да бъде съзиран от 1/5 от народните представители, Министерски съвет, Върховния административен съд, Върховния касационен съд, президента и главния прокурор.

И все пак, в максимата Vox populi vox Dei, никъде на присъства Конституционният съд.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани