Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

За упадъка на обществото.

  29 Януари 2013 396 видяна
(1 глас)

Няма как да не ме вълнува най-обсъждания проблем в държавата ни, а именно безкомпромисно разпадащите се икономика, култура, нрави. Днес красивата ми родина представлява териториална сбирщина от деградирали люде и идеали и нискокачествени стоки. Превърнала се е в абсолютен представител на урбанистичния упадък, но в много по-страшен вариант –  упадък на територия от 110 000 квадратни километра.

За феноменалното и високоскоростно разлагане на обществото съвсем спокойно мога да упрекна политиците. Съвсем спокойно мога да се присъединя към няколкомилионната тълпа, обвиняваща за всичко случващо се в държавата ни именно тях.

Мога да посоча с пръст на политиците ни всяко кътче, намиращо се извън обсега на лъскавите им домове и офиси и да ги разплача. Мога да им разкажа истински житейски истории за недоимъка, глада, болестите, преждевременната смърт и за всичко останало, за което остават слепи. Мога крещейки да ги попитам защо ме осъждат да бъда пролетарий! Защо превръщат в пролетарий всеки гражданин на Република България? Мога да плача, да крещя и за всяка несгода в живота си да обвиня именно тях – политиците в страната ни. И ще съм в правото си на 50%...

Защо на 50% ли? Защото вината за упадъка на обществото наполовина е моя. Виновна съм аз и другите като мен, които числено превъзхождаме хората, запазили своя морал и ценностна система. Аз и хората като мен сме лишени от солидарност. Това да се “напапкаме” е единствената и водеща цел в живота. Живея в постоянен стремеж други да работят и изкарват парите ми. Алчността, егоизма и злобата до толкова са ме заслепили, че не успявам да видя нищо отвъд тях. Дори съм склонна да продам роднините си, в името на личното ми облагодетелстване.

Съдя сестра си за парче имот, само заради идеята да имам повече, без да ме интересува, че ще я пратя да живее в кашон на улицата. Лъжа и злоупотребявам с всичко и с всекиго, без да ми мигне окото и всичко това отново заради алчността ми. Болната ми психика ме подтиква към съревнование с всички останали. Пример за това е, че когато съседите си купят кола, аз си купувам две – просто ей така, за да имам повече от тях.

Вместо да се интересувам от умствения си багаж, моя интерес се върти около външният ми вид и стойността на всяка дреха, за да мога да се хваля в присъствието на по-бедните, че пуловерът ми струва колкото месечната им заплата. Манталитет.

Омъжвам се по сметка, изневерявам и умишлено разбивам семейства, защото първичността и злобата ми не допускат другите да живеят спокойно или пък в хармония, и не дай Боже да имат повече от мен... Не е в природата ми да не се правя на компетентна по всеки въпрос какъвто и да е той. Не е в природата ми да не злословя и клюкарствам за всичко и всеки.

Раждам деца, които гледам като писани яйца. Обличам ги със скъпи дрехи и ги затрупвам с играчки, за да могат да се хвалят с тях сред връстниците си. С това целя да ги направя популярни сред приятелчетата им.

Когато пътувам в градския транспорт с децата си, ги тикам да сядат, за да не им омръзва на крачетата десетминутното стоене, докато прегърбена старица стои права. Те са моите деца и това ги прави най-важните индивиди в целия свят, така че какво ме интересува старицата или който и да било друг?!

На път към училище нося раниците на синовете си, за да не се изморяват гръбчетата им, и не ме интересува, че по този начин ги превръщам в мързеливи, лишени от галантност и чувство за кавалерство, и неуважаващи жените дебилни същества.

Не лишавам децата си от удоволствия и безгрижен егоистичен живот – това от което ги лишавам са ангажименти и отговорност. Възпитавам едни бъдещи крадци и убийци. Раждам и създавам престъпници, много по-страшни, егоистични, егоцентрични и повърхностни изроди дори от мен самата. Утре ще ме застрелят или накълцат, защото не съм имала пари, за да им купя поредния поискан предмет, а вдругиден ще застрелят или накълцат някой друг... Спомагам изключително много за упадъка на обществото, защото съм родила и възпитала поредните гнусни отрепки.

За каква обществена значимост мога да говоря при пълна липса на духовен живот? Каква значимост, когато съм неспособна да погледна на света извън собствените си интереси? Когато пошлостта и егоизма са единствените съставки на ценностната ми система? Аз, хората като мен и децата ни, сме в основата на този нестихващ процес на разруха.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани