Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Какво правим ние?

  13 Февруари 2013 199 видяна
(0 гласа)

Политиката е бизнес. Бизнес, чийто приоритет би следвало да е задоволяване потребностите, в случая – на народа. На национално и наднационално равнище спецификата на това явление би трябвало да бъде съсредоточено в няколко посоки – защита правата на човека, правата на държавата, индивидуалната свобода, съхраняване на народния дух, поддържане на връзки с другите страни и просперитет.

Това трябва да бъдат белезите на националното щение, които да регулират ритъма на държавата спрямо този на света и да и отредят достойно място в него. Няма как иначе, ние сме част от света, но и светът е част от нас. В този ред на мисли ще се спра на един пресен случай от довчерашните ни емисии.

Изписаха се много редове и се изляха „потоци” от думи по повод изказването на Найджъл Фараж: "Средната месечна заплата в България е 200 евро. Държавата е в ужасно състояние, съдебната система не е независима, мафията управлява икономиката. Ако бях българин, вече щях да си стягам багажа." Маневрирането на неговата мисъл представя България в дебрите на пълната мизерия, на ръба на оцеляването, където единственият изход е емиграцията и то към земите на Обединеното кралство.

Това са стрели, които несъмнено уцелват мишената на нашето самочувствие. Абсолютна проява на безцеремонност, нетолерантност, прекаленост, пред която гордия българин, не може да остане равнодушен. Твърденията му са напоени със задоволителна доза егоцентризъм, която порицава българската действителност и надига вълна от недоволство.

Питате се за кого се мисли този костюмар и как така си позволява да говори по този начин за нашата страна? Той е британското шило в ЕС, чиято партията на независимостта няма представители в английското правителство, но неговата пробивна сила е в патриотизма, която всъщност му прави чест. Колко от българските властолюбци могат да излязат извън политическите девизии и да се похвалят, че не са псевдо, а са истински националисти? Не мисля, че е необходимо след като ендемичната корупция, икономиката под линията на критичност, за които говори Фараж са безспорен факт. Съдебната система е с условна ефективност, която я превръща в ненадежден правораздавател и съдник.

Крупният проблем предполага по-проницателен поглед и по-дълбоко вглеждане. Неговите корени не са в думите на г-н Фараж, а в самите нас. Сега ще кажете политиците са виновни. А политиците от къде идват?... От народа, нали? Т.е. проблемът не е някъде другаде, а по нашите географски ширини. Знам, че голяма част от българите са честни, умни, мислещи, освободени хора, за това съм все още тук, а не някъде по света. Но също така знам, че медалът има и друга страна и наравно с киселото мляко, трудолюбието, розовото масло, нашите предразсъдъци също ни славят по света. Ето, че открихме болезненото място в нашата народопсихология. Промяната трябва да започне отвътре навън, от частното към общото, за да нямат почва индуктивни заключения от типа на г-н Фараж. Когато надраснем предразсъдъците си и започнем да работим за родината си ще докажем на себе си, че не сме такива за каквито ни смятат, тогава и другите ще го проумеят. Няма да сме обект на емпатия, а страна, която предизвиква възхищение.

Докато Франция разработва своя държавна политика в противовес на английското и американското влияние в страната, докато Великобритания се брани от масова миграция, за да опази икономиката си, докато Америка затяга контрола по границите си, ние какво да правим?

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани