Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Да го премеря или да не го премеря - това е въпросът!

  19 Октомври 2012 233 видяна
(0 гласа)

Или дали притеснява мъжете размерът на „достойнството им“? Естествено, общо прието мнение е, че мъжете, които са по-надарени в тази така деликатна област, нямат притеснения да проверят точно колко им е дал Господ. И аз бях поддръжник на тази теза, докато не бях шокирана от поведението на свой познат.

Бях на заведение с мои приятели, от които имаше двойка, и след втората бира, един от необвързаните мъже подхвана темата дали размерът има значение и колко е подходящият за една жена. И ние, жените на масата, твърдо потвърдихме комерсиалното мнение, че размерът има значение и че 20см е перфектен размер. Тогава мъжете буквално започнаха да си мерят достойнството... на думи.

С удоволствие споделяха информация за „сантиметрите си“ с нас. Освен момчето, което беше част от единствената двойка на нашата маса. При миловиден въпрос от половинката му защо не иска да сподели тази информация с близките си приятели, той подскочи и заяви, че никога не се е интересувал колко е голям „малкият“ и не смята някога да разбира. И си тръгна явно обиден, оставяйки гаджето си и нас напълно шокирани. Защото тази наша обвързана приятелка се беше хвалила много пъти колко е надарена половинката й, а не е човек, който би излъгал за такова нещо. Но никога не си беше направила труда да провери точно с колко голяма „звяр“ спи нощем.

Тогава се замислих – дали той е единственият, който не желае да провери колко точно е Голямо Голямото му мъжко достойнство? И какво провокира този страх от... сантиметрите? Трябваха ми няколко дена, за да измисля поне някакъв отговор на този въпрос. Не получих помощ от обидения ми приятел, тъй като той изтъкна, на следващия ден, като причина за гнева му, че смята меренето на тази част от тялото си за чиста загуба на време. Ако човек се чувства добре с това, което има, защо му е да знае точно колко голямо нещо има? И ако чуе, че някой има повече от него, да се почувства зле.

Тогава разбрах. Не беше момчето грешния и различния, ние бяхме вечно незадоволените от това, което имаме, и вечно искащите да се докажем пред околните. Не беше ли точно така – доказва ме се пред приятелките си с новото гадже, което има цели 25 см в панталоните? Не търсехме ли постоянно по-хубавa кола от на съседа, по-хубава булчинска рокля от най-добрата ни приятелка? Не беше ли меренето на тази така ценна мъжка част един от начините ни да се съревноваваме постоянно? И дали отказът да разберат с колко точно ги е дарил Господ не е израз на зрялост и желание да живеят, доволни от това, което имат, без да се интересуват точно колко е това и дали е повече от на комшията?

Но не е ли състезанието това, което кара човечеството да върви напред? Ами, да! От малък всеки от нас се състезава – дали в някакъв спорт, дали с брат/сестра си за вниманието на родителите, дали със съседските деца кой има по хубав-телефон (описание за поколението на 21-ви век). Постоянно гледаме европейски, световни и олимпийски игри – спорт, да. А спортът е Състезанието. Зряло е човек да откаже да се състезава, ако няма какво да доказва и е щастлив със себе си и това, което има. Но така не се ли губи тръпката от надпреварата, наречена ЖИВОТ? Или е просто страх да не би да загубим тази битка?

Така че само мъжете могат да изберат – дали да пропуснат това важно състезание или да се впуснат в него, с риск да загубят, но щастливи, че са участвали. В крайна сметка, ако си доволен какво си и кой си с каквото имаш, няма значение едно загубено или спечелено състезание. Така че – ДА ГО ПРЕМЕРИТЕ ИЛИ ДА НЕ ГО ПРЕМЕРИТЕ – вие решавате, скъпи, мъже!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани