Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Технологии за оцеляване за времето на прехода и отвъд него –трета част

  08 Ноември 2012 124 видяна
(0 гласа)

Какво загубихме по пътя на технологичното развитие дотук?

 

Чувствали ли сте някога, че сте загубили нещо, което ви е било много ценно? Имате ли чувството, че никога повече няма да го намерите? Красотата? Здравето? Годините? Приятелите? Песента на птиците? Точно така би се чувствал човек, който е загубил толкова много неща, че сам той е загубил смисъла на съществуването си...

С прогреса на нашата европейска цивилизация ние загубихме в социален план доверието помежду си, сигурността в утрешния ден, спокойствието си. Нямаме доверие в работника – слагаме камери на неговото работно място; загубихме доверие в шофьорите – слагаме камери по пътищата и в колите; загубихме доверие в хората от семейството – опитваме се къде явно, къде тайно да следим проявите им извън дома.

Установено е, че тези, които са наблюдавани, стоят под напрежение и страх да не сбъркат. Но това убива всяко желание за промяна и творчество.

Какво загубихме от материалния си декор? Загубихме автентичната жива природа. Силно намаляха местата, където нещо без наша помощ диша, расте, пълзи, притичва или се рее във въздуха. Ако изключим високите части на планините и дълбоките води на океаните – всичко е под контрола ни, за да „работи” за нас. Това, което вземаме, без да помолим, отива в голямата си част в една малобройна, но свръхбогата част от населението.

Така стигнахме до времето на прехода: преход от конкуренция помежду ни - към сътрудничество и себеуважение като вид.

Белезите на технологиите на прехода са, че те се създават за компенсация на батака, който миналото ни е завещало. Но освен компенсацията, ние не се отказваме от идеята за нарастване, която ни въвлича в спиралата на свръхпроизводство, свръхпотребление, много излишни: предмети, хора, фирми. Там, където цивилизацията успява –  природата отстъпва. Там, където се оттегля след преяждането си – природата бавно се връща.

Добър пример са зелените енергийни източници. Те по стара привичка се правят гигантски, свързват се в гигантската мрежа, където загубите на енергия по пътя към потребителите са също гигантски. Някаква полза от това? – колеблива или никаква – инвестициите изискват по-високи цени.

Колебливи са и резултатите на идеите на социалния преход от представителна, олигархична демокрация, към пряка, народна демокрация. Нито глобализаторите успяват да завладеят, подчинят и експолатират достатъчно интензивно наличните хора, нито местните общности успяват да постигнат независимост в снабдяването с храна, вода и енергия.

Несигурността на живота в този преход ще продължава, докато подложим на преоценка всичко, което сме направили до сега. Какво ни очаква за времето след този преход, какво ще бъде след „края на времената”, ще разберете в следващата, четвърта част.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани