Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Технологии за оцеляване за времето на прехода и отвъд него – част първа

  31 Октомври 2012 143 видяна
(1 глас)

Технологичният избор на развитието и неговите резултати

 

Има ли историята начало? А има ли край? Ще се сбъднат ли предсказанията на маите и Библията за ближния край на съществуващия свят? От кого зависи това, което се случва с нас? Сръбският писател Милорад Павич бе казал, че бъдещето върви натам, накъдето са нашите най-големи опасения. Наистина, какво ни чака в непосредственото бъдеще - история, която пишем днес?

Откакто човекът се е откъснал от животинското царство като е възприел идеята за грижа за по-далечните си потомци, той се е натоварил със задачи излизащи извън непосредствените му грижи за оцеляването. Рисуването на картини в пещерата или нашарването на телата си с охра от първобитните хора, по никой начин не е помогнало непосредствено за задоволяването на непосредствените му нужди от храна, топлина и лечение от болести и рани. Днес ние правим същото: тапетите, дантелите, гримът, високите токчета може би правят живота по-естетичен, но не и по-функционален.

В нашите текущи, ежедневни задачи стоят решения, чиито последици се намират в следващите години, десетилетия, дори поколения. Мъжът, с който днес за четвърти път се разминаваме случайно на улицата, може да се окаже бащата на нашето дете след време.

Понякога правим недостатъчно обмислени избори или ни се случват неща, които съдбовно променят хода на личния ни битов и семеен живот, а ако сме на отговорна длъжност – дори на страната ни. Едно е да решаваме дали ще си купим дигитален телевизор с ЛЕД екран или „плазма”, друго – дали ще строим ядрена мощност в Белене.

С напредъка на технологиите се увеличава тяхната сложност, мащабът на тяхното действие, а цената от грешките ни в работата с тях стават с историческото време все по-големи. Има природни явления, които нямаше да ни причиняват беда, ако не бяхме възприели да усъвършенстваме и размножаваме техниката. Добре е да дадем поне три примера. Слънчевите изригвания изваждат от строя спътникови и други комуникационни съоръжения, в някои случаи и електропроводите с високо напрежение. Преди две години исландският вулкан с трудно произносимото име Ейяфятлайокутл блокира полетите на почти цяла Европа. Тихоокеанското земетресение от миналата година предизвика цунами, които разрушиха ядрените мощности на Фукушима, нанасяйки огромни икономически загуби, десетки хиляди човешки жертви и инвалидност, замърсиха се с радиоактивни отпадъци сушата и океана.

Само преди по-малко от 100 години кой щеше да се нервира, ако не може да се свърже с детето си в Щатите, защото му пропаднала връзката? Кой би се оплакал, че не може да лети за Копенхаген заради някакъв вулкан на хиляди километри? Кой би се притеснил от невидимата заплаха на радиацията?

„Преборвайки” природата ние предпочитаме да рискуваме да измръзнем „високотехнологично” под някой осемхилядник, а заплахата да ни се случи същото през зимата в София напълно я отхвърляме, разчитайки на ТЕЦ-а.

Доколко можем да разчитаме на техниката? Какви ще бъдат технологичните решения утре и в по-далечно бъдеще, ще узнаете в следващата част.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани