Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

За малките хора в големия и големите хора в малкия град!

  03 Август 2012 690 видяна
(0 гласа)

Това, което ни прави личности днес, като че ли се свежда само до това къде живеем, каква кола караме и колко точно можем да похарчим!

Обиждаме се на „селяни”, робуваме на изкуствено създадени норми, носим парцалките от Мола и хич и неискаме да знаем, че нашите прабаби и дядовци, именно със земята и труда си са спомогнали да сме живи ние сега.

Робуваме на марки и хора, превръщайки се в роботизирани личности без капка човечност. Забравяме началото – интересува ни само краят!

Не помним от къде сме тръгнали – забравяме кои сме били, помним избирателно това, което ни изнася.

Тръгвайки от едно място на друго, оставяме скрупулите в малкия град, отиваме различни в големия – там всичко е позволено, там си невидим. Сам избираш какъв да бъдеш и каква роля да играеш! Ти решаващ човек ли ще бъдеш или просто част от тълпата! Вторият вариант е по-лесният – стадото се управлява по-лесно – и на това залагат нашите управляващи!

Вървейки по улиците срещаш само мрачни погледи и студени лица. Няма кой да поздравиш, всеки бърза за някъде, всеки вече се е променил. Спираш се и се замисляш, че ти липсва човешкото у хората и се чудиш кога толкова бързо успя да изчезне.

Но ти все пак си решил да си Човек и да се бориш! Е, Честито! Оттук започва твоя ад! Ще си вечно търсещ и вечно надяващ се да попаднеш на хора – да такива има, но са забравили, че са такива, някои трябва да им го напомни.

На върха на хранителната пирамида стои малкият човек – следван от стадото, което управлява! Да той е безскрупулен, арогантен, самовлюбен, но не са ли това качествата, които се уважават днес? Не е ли това поведението, на което се стремим да подражаваме? Малките хора в големите градове имат шанса да потъпкват всички скрупули и със силата на своята елементарност да се издигнат Бог знае докъде.

А големите хора затворени в рамките на малкия град нямат тази възможност за изява, в тях остава утехата, че дори там човека си остава човек!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани