Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

09:00 h

  25 Април 2012 178 видяна
(0 гласа)

Телефона извибрира име... крайчетата на устните ми се огънаха в несигурна усмивка.

Взех го в ръцете си, взирайки се в малката светеща лампичка, напомняща ми името... отворих го и прочетох бавно съдържанието. Погледът ми оставаше дълги секунди на всяка дума, сякаш сканираше в мозъка ми. Знаех от кой е SMS. Знаех и какво ще пише.

Знаех, че ще желае. Знаех, че ще му дам всичко в следващия SMS.

Денят ми беше осмислен – един SMS. Нямаше да отговоря веднага. Харесвах го леко изнервен. Харесвах да си мисли, че съм заета. Исках да мисли за мен по-дълго, мъчейки се да разбере моята „странност”.

И двамата знаехме, че винаги има отговор – очакван и страстен.

Желаеше мен, или по точно тялото ми. Успявах да го провокирам, да го ядосам, да го карам, да ме ревнува – само с думи,  само с sms.

Отговорих... играта започна. Аз го исках, той също ме искаше...привличаше ме...не визията, не гласът му, а SMS му. Представях си как се движат пръстите на ръцете му, когато ги пише, представях си как изглежда, когато си мисли за мен.

Под душа съм. Яркият ми лак за нокти, внимателно поставен върху снежно белите ми ръце се спуска по матовата му кожа. Искам да стигна по надолу. Искам да усетя устните – меки, като захарен памук. Желанието прерастваше в копнеж, копнежа в страст...

Вибрация...още една, още една...телефона ми гори, батерията му се разтапя, пулсира в ръцете ми в синхрон със сърцето ми.

18:00h

Работния ден свърши. Триейки SMS -ите си представям картините описани в тях отново и отново. Стискам все още телефона си, той вече студен...просто вещ. Вървя по тротоара,гледам в краката си, а тротоарът е кафяв и начупен като парчета от шоколад. Мисля за него. Порите ми се нуждаят от допира му. Дали да му го кажа, дали да го поискам тук и сега?! Глупава идея. Той се е прибрал при приятелката си...тази, на която никога не е писал SMS.

Отварям вратата на асансьора. Всичко свърши. Няма повече илюзии.

Внимателно отключвам вратата и се усмихвам: „Здравей, мило, как мина твоя ден?” И прегръщам 5 – годишната си обич... Защото любовта не трябва да се разваля с похотта.

 До следващия SMS в 09:00h.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани