Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Виртуалната реалност

  03 Февруари 2012 334 видяна
(1 глас)

Реалността - всичко, което е или всичко, което сетивата ни могат да възприемат. В някои от тези отговори се крие загадката за същността на реалността.

Нашата досегашна терминология търпи сериозни модификации, имайки предвид безкрайността на виртуалното пространство, в което сме се оз(к)овали. Животът ни до такава степен зависи от имейлите, уеб сайтовете, социалните мрежи и т.н. и т.н. , че на този етап, а и за в бъдеще едва ли бихме могли да си го представим другояче.

Ставаш сутрин. Правиш си кафе и излизаш за работа, университет, училите, среща или пък не си правиш кафе, а директно излизаш. Ако имаш време, пускаш компютъра, за да си пуснеш някое онлайн радио или да чуеш песен от някой сайт. Може пък да прескочиш тази част и докато си в банята, междувременно да си пуснал Скайп и Фейсбук, за да се логнеш. Е, в най-късния вариант успяваш да свършиш тези неща, когато пристигнеш в офиса.

Първите пет неща в офиса: първо - пускаш си компютъра, с който автоматично се зареждат Скайп и служебният мейл, второ - пускаш си кафето, трето - влизаш във Фейсбук, четвърто - проверяваш личната си кореспонденция, и пето – влизаш в страницата на някоя медия, за да прочетеш новините до момента. Няма как – служебният имейл и Скайп са връзката с шефа и останалите колеги, личният мейл и Фейсбук са връзката ти с приятелите, които не можеш да видиш или чуеш често по телефона, новините пък – така или иначе изскачат непрекъснато във всички социални мрежи. Кафето е желаната необходимост, за да се разбудиш сутринта или да се стоплиш след чакането на някой автобус за работа.

Да, всички се чудим как ли сме живеели преди появата на интернет и социалните мрежи. Сякаш сме имали едно сетиво по-малко. Или пък сме използвали всичките си пет, но много повече, отколкото сега? Сами сме създали около себе си една огледалност на света, от който сме неделима част. Нож с две остриета, който улеснява реалността, когато искаме да достигнем някоя далечна географска точка, но и който я разрязваща, когато установим, че в интернет полето тя може да бъде манипулирана безброй много пъти.

Да, хубаво е, когато намерим в някой сайт онлайн вариант на книга, която искаме да прочетем или разглеждаме заснети моменти от живота на човек, който не сме виждали от деца. Чудесно е, че можем да поздравим колегите от офиса в Сидни, например или че веднага можем да получим дадена информация в прикачен файл. Но кой ли би искал да прочете някоя новина, в която отново е отрит сайт за порнография или измами?

Стотиците снимки на тринадесет-четиринадесет годишни момичета и момчета, които са се снимали в огледалото на банята или коридора пък са си истинска съвременна гротеска. Тоновете зле сложен грим тип „ала маска“ са безгласно желание за привличане на вниманието и компенсиране на годините, които все още липсват до пълнолетие.

Уповаваме се на общество, което счита за своя иманентна ценност защитата на човешките права и свободи, но всъщност ние самите ги ограничаваме. Вечер предпочитаме да си пишем с някой в Скайп или Фейсбук, вместо да излезем с истински хора или поне да прочетем някоя книжка. Доста често не знам къде да сложим границата и не успяваме да различим реалността от виртуалността. Ставаме все по - социопатични и по-зависими в желанията си да получим повече от света.

Какво ли би станало, ако токът спре или компютърът ни хване някой вирус. Цивилизацията ни е стигнала неописуемо технологично развитие, но то залага на нови ценности, които се сменят с всяка реклама, всеки сайт, всяка новина.

Купуваме, купуваме, купуваме, но забравяме да прочетем какво всъщност купуваме и докато се замислим, вече е излязъл някой нов модел смарт телефон в интернет магазините.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани